Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Не, Янов, взимам си думите обратно. Просто детинщина. Все пак… това е чаровен свят, дори съвсем независимо от Хироко, и трябва да призная, че при други обстоятелства бих се изкушил да остана на него неопределено дълго време. Блис, не мислиш ли, че Алфа срива твоята теория за изолатите?
— Защо? — попита Геянката.
— Ти твърдеше, че всеки изолиран свят става опасен и враждебен, нали?
— Дори Компорелон — спокойно заяви Блис, — който е доста встрани от основния поток на галактическата активност, при все че на теория е асоциирана към Фондационната федерация сила.
— Но не и Алфа. Този свят е напълно изолиран, ала можеш ли да се оплачеш от неговата дружелюбност и гостоприемство? Те ни нахраниха, облякоха, дадоха ни подслон, организират в наша чест фестивали, нямат нищо против да останем. Какъв недостатък би им приписала?
— Очевидно никакъв. Хироко дори ти предоставя тялото си.
Този път съветникът наистина се ядоса.
— Слушай, какво толкова те дразни това? Тя не ми е предоставила тялото си. Ние отдадохме телата си един на друг. Беше напълно безкористно, изцяло за взаимно наслаждение. А точно ти не можеш да ме убедиш, че ще се поколебаеш да отдадеш тялото си, когато те устройва.
— Моля те, Блис — обади се Пелорат. — Голан е абсолютно прав. Няма никаква причина да възразяваш срещу неговите лични удоволствия.
— Стига те да не ни засягат — не отстъпи Геянката.
— Те не ни засягат — натърти Тривайз. — Ще си тръгнем, уверявам те. Отсрочката за евентуална информация няма да е голяма.
— Както и да е, от изолатите аз се боя — заяви Блис — дори когато дарове даряват.10
Тривайз вдигна ръце.
— Стигаш до някакво заключение, а сетне изопачаваш доказателствата, за да му паснат. Типично по…
— Не го произнасяй — заплашително го прекъсна Блис. — Аз не съм жена. Аз съм Гея. Не аз, а Гея се притеснява.
— Няма никаква причина… — в този момент откъм отвора на къщата се чу драскащ шум. Тривайз застина.
— Какво е това? — тихо попита той.
Блис леко сви рамене.
— Дръпни завесата и ще видиш. Нали разправяше, че този свят е дружелюбен и не ни заплашват никакви опасности.
Съветникът обаче продължи да се колебае, докато от другата страна на отвора един нежен глас не се обади:
— Моля. Аз съм!
Беше гласът на Хироко. Тривайз със замах отметна завесата.
Алфианката бързо влезе. Бузите й бяха мокри.
— Затвори — задъхано рече тя.
— Какво има? — попита Блис. Хироко се вкопчи в Тривайз.
— Не можах да стоя безучастна. Опитах се, но бе непоносимо. Тръгвай си; и всички вие. Бързо вземете детето с вас. Откарайте кораба надалеч — надалеч от Алфа — докато е все още тъмно.
— Но защо? — попита съветникът.
— Защото иначе ти ще умреш. И всички вие.
84
Известно време тримата чуждоземци гледаха вцепенени момичето. Сетне Тривайз рече:
— Да не твърдиш, че твоите хора ще ни убият?
По бузите на Хироко пак се затъркаляха сълзи.
— Ти вече тръгнал си по пътя на смъртта, уважаеми Тривайз. А с теб и другите. Преди много време учените тукашни изобретили един вирус — за нас безвреден, ала за чуждоземци смъртоносен. Ние сме имунизирани — тя бурно разтърси ръката му. — Ти си заразен.
— Как?
— Когато споделихме своята приятност. Това е един от начините.
— Но аз се чувствам съвсем добре — възрази съветникът.
— Вирусът все още не е активиран. Това ще стане, щом се върне риболовната флотилия. По нашите закони всички трябва да решат за подобно нещо — дори и мъжете. И сигурно ще го направят, и ще ви задържим тук дотогава — две утрини оттук нататък. Тръгнете си сега, докат’ е мрак и никой ви не подозира.
— Защо твоите хора ще сторят това? — остро попита Блис.
— Зарад нашата безопасност. Ний сме малцина, а много притежаваме. Не искаме тук да нахълтат чуждоземци. Дойде ли един и съобщи за туй, що имаме, ще дойдат и други, тъй че колчем веднъж на много време пристигне някой кораб, ний трябва да сме сигурни, че той не ще отлитне.
— Но в такъв случай — недоумяващо запита Тривайз — защо ни предупреждаваш да се махнем?
— Не питай за причината. Не, ще ти я кажа, тъй като отново чувам я. Слушай…
В другата стая Фалъм свиреше тихо и безкрайно сладостно с флейтата.
— Не ще мога да понеса унищожаването на таз музика — рече девойката, — тъй като малката също ще погине.
— Затова ли даде флейтата на Фалъм? — сурово каза съветникът. — Знаела си, че щом умре, отново ще я притежаваш?
Хироко видимо се ужаси.
— Не, не туй имах предвид. А когато накрая дойде ми на ума, разбрах, че не бива да се случи. Тръгнете заедно с детето и вземете флейтата, така че повеч’ аз да не мога да я видя. Там, в космоса, ти ще бъдеш в безопасност и останал неактивен в тялото ти, след време вирусът ще умре. В замяна аз ви моля нивга никой от вас и да не споменава за този свят, така че друг да не узнае.
10
Парафраза на думите на жреца Лаокоон, крито напразно предупреждавал жителите на Троя, че в дървения кон, пратен от данайците като дар на Минерва, се крие опасност. (Вж. Вергилий, „Енеида“, II, 45–49.) — Б.пр.