Фондация и Земя

— Не — отвърна Блис. — Заспала е. Съвсем естествен сън, с който нямам нищо общо. Ще предложа, след като изчислиш скока към звездата, за която мислим, че е земното слънце, всички да направим като нея. Имам голяма нужда от сън и подозирам, че това се отнася и за теб.

— Да, стига да успея. Знаеш ли, Блис, ти беше права.

— За какво, Тривайз?

— За изолатите. Нова Земя не е рай, колкото и да го наподобява. Тяхното гостоприемство — всичката тази отзивчива дружелюбност отначало — е била, за да ни обезоръжи, така че някой от нас да може лесно да бъде заразен. А цялото им гостоприемство след туй, такива и онакива фестивали, са имали за цел да ни задържат, докато се завърне риболовната флотилия, така че да може да се проведе активирането. И номерът щеше да мине, ако не беше Фалъм с нейната музика. Може би и в това отношение си била права.

— За Фалъм?

— Да, аз не исках да я вземем и никога не ми е било особено приятно, задето и тя е на кораба. Това бе твое дело, Блис — че хермафродитчето е с нас и че именно то, без да го знае, ни спаси. И все пак…

— Все пак — какво?

— Още се чувствам нащрек в нейно присъствие. Не зная защо.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Тривайз, не съм сигурна, дали трябва да припишем цялата заслуга на детето. Като извинение за извършеното, което останалите алфианци положително биха приели за измяна, Хироко изтъкна музиката на Фалъм. Възможно е дори да си е вярвала, обаче в ума й имаше още нещо, което аз смътно долових, макар и да не успях да идентифицирам със сигурност. Нещо, от което тя толкова се е срамувала, че не го е допуснала в съзнанието си. Останах с впечатлението, че е изпитвала топло чувство към теб и не би желала да те види как умираш — независимо от случилото се с Фалъм и нейната музика.

— Наистина ли мислиш така? — попита съветникът, като за пръв път, откакто бяха напуснали Алфа, леко се поусмихна.

— Явно притежаваш известна вещина в отношенията си с жените. Ти убеди министър Лизалор да ни върне кораба и да ни позволи да напуснем Компорелон, пак ти помогна с влиянието си над Хироко алфианката да ни спаси живота. Отдавай заслугата на този, комуто тя принадлежи…

Тривайз се усмихна по-широко.

— Щом казваш. В такъв случай, към Земята. — и той с едва ли не предишната си наперена походка излезе от стаята.

Пелорат се позабави след него, за да попита:

— Значи все пак успя да го успокоиш, а, Блис?

— Не, никога не съм докосвала ума му.

— И още как — след като така безбожно погъделичка мъжката му суета.

— Съвсем косвено — усмихна се тя.

— И така да е, пак е нещо, Блис.