Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— По-скоро оптическа илюзия. — Ласитър стана. Отиде до закачалката, свали от нея палтото си и го хвърли на Фреди. — Облечи това.
Бък поклати неодобрително глава и се намръщи.
— Не знам, Джо… Тери ми нареди да се държа за теб като бялото за ориза.
Ласитър кимна и извади коженото си яке, което тази сутрин бе взел от химическото чистене.
— Като стана дума за Тери… Кажи му, че Бък е дотук. — Фреди простена. — Както ви казах, педал до ламарината — повтори Ласитър и ги избута през вратата.
После се върна при бюрото си, сложи книгата на Барези и няколко статии за Калиста в куфарчето си, изгаси осветлението и отиде при прозореца. Погледна надолу. По тротоарите имаше няколко пазещи равновесие пешеходци, но движението общо взето беше замряло. Мина минута, втора… трета… и изведнъж от вратата на гаража излетя буикът, скочи от тротоара на платното, зави надясно, поднесе, ускори и се стрелна през кръстовището. Миг по-късно таурусът пое със свистене на гумите от зоната, забранена за паркиране, и с рев на двигателя се понесе след буика.
С куфарче в ръка Ласитър затвори вратата на кабинета си и отиде при асансьорите. Виктория го видя и извика след него:
— Джо?
— Какво? — Натисна бутона.
— Долу в приемната са дошли няколко щатски шерифи — каза тя, закрила с ръка микрофона на слушалката. — С тях има и представител на италианското посолство. Какво да им кажа?
— Да се качат — отговори Ласитър. Виктория изрече няколко думи в слушалката, докато босът й чакаше идването на асансьора. Когато вратата се плъзна, той сложи ръка върху фотодатчика, за да не се затвори, и задържа поглед върху индикатора на втория асансьор.
4… 3–2–1… 2–3–4–5… 6 — след няколко секунди щеше да пристигне.
С леко махване на ръката за сбогом Ласитър влезе в кабината на чакащия го асансьор, обърна се към Виктория и освободи вратата.
— Кажи им, че съм излязъл от кабинета за малко — нареди той. — Успокой ги, че се връщам веднага.
34.
Регистрира се в „Мариот“ под името Джо Кели, плати авансово с налични и остави петдесет долара депозит за телефонните разговори, които щеше да проведе. Не възприемаше ситуацията като бягство, но технически погледнато не беше и разходка. Ако „Умбра Домини“ искаше да бъде съден в Италия, Ласитър нямаше никакви съмнения, че те щяха да го уредят… ако вече не го бяха уредили. Единственото обяснение на това, че във фирмата дойде щатски шериф, придружаван от представител на италианското посолство, беше, че италианската полиция желае да го разпита… и че го възприемаха като опасен индивид.
При тези обстоятелства, инстинктът за самосъхранение диктуваше известна дискретност поне докато не откриеше Мари Уилямс.
Разполагаше с един ден свободно време до срещата с Торгоф. Тръгна из заснежените улици на Бостън, докато не попадна на закусвалня, където продаваха сандвичи с фалафел47. Десет минути по-късно беше в хотелската си стая, седнал на дивана с крака върху масичката за кафе и зачетен в изрезките за Калиста Бейтс.
Не попадна на нищо ново. Лишена от свеж материал, пресата бе зациклила в стари истории, поднасяйки ги под нови заглавия и с различни снимки. Прегледа близо дузина репортажи, без да попадне на нещо, което вече да не е чел на друго място. Работата бе скучна, но поради липсата на друга беше единственият начин да убие цял следобед.
Взе от купа пълния текст на интервюто, дадено за вече свалено от екран предаване. Спомни си, че в края на 80-те то бе имало репутацията на умерено, макар в крайна сметка да се бе оказало прекалено интелектуално, за да има успех. Помнеше го доста добре. Почти без декори, разговори на четири очи с актьори, режисьори, сценаристи и критици.
Датата на интервюто беше 27 април 1988 — веднага след участието на Калиста в промоцията на черния трилър „Червена роза“. Интервюиращата се казваше Валери Файн, и тя определено бе решила да рекламира новия филм на Калиста.
ВФ: Е, с Оскар в джоба за „Загубени хоризонти“ вероятно се чувстваш на гребена на вълната? Разкажи ни за това усещане.
КБ: Усещането ли?… Не знам… (смее се) Гребена на вълната? По-скоро като в топъл въздух, който леко се издига нагоре.
ВФ: Изглеждаш… безразлична… Това ли е думата? Искам да кажа, животът ти е доста бурен, а ти си някак… съсредоточена. Избираш ролите си внимателно, отказваш много филми… изглеждаш имунизирана срещу блясъка.
КБ: Не бих казала.
ВФ: Аз бих. Ти си удивително… земна. Успехът не е способен да ти замае главата. Питам се, правила ли си някога нещо наистина… глупаво?
47
Крокети от смлян нахут със зеленчуково пюре, обилно подправени и препържени в олио. — Б.пр.