Сянката на Бога

На сутринта се отбиха в пункта за химическо чистене на път за работа и Ласитър си взе ризите и коженото яке. За негова изненада и огорчение, в джоба си намери плик. Там беше писмото на Барези до отец Ацети. В суматохата по бягството от Монтекастело бе напълно забравил за него. Погледна го и го пъхна във вътрешния джоб на якето.

Докато буикът се спускаше по магистрала „Джордж Вашингтон“ към Кий Бридж, Ласитър седеше на задната седалка и преглеждаше „Вашингтон поуст“. Пико и Бък разговаряха тихо отпред. В един момент обаче Бък внезапно направи обратен завой.

— Имаме проблем — каза той.

— Хайде сега — измърмори Ласитър.

— Говоря сериозно — настоя Бък. — Имаме опашка вече от два дни.

Ласитър вдигна поглед от вестника и се обърна. Отзад имаше около хиляда коли.

— Не виждам нищо. И без това е пиков час.

— Бък е прав — намеси се Пико. — Снощи пред къщата имаше кола.

— Цялата нощ — коригира го Бък.

— И защо не повикахте полиция? — остави вестника Ласитър.

— Да викам полиция ли? — сви рамене Бък. — Те са полицията.

— Какво искаш да кажеш?

— Регистрационни табели на Бюрото — обясни Пико. — Градската управа ги издава наведнъж, затова са последователни. Разпознават се отдалеч. Все едно че са си вързали тенекия.

— Бонг! Бонг! — погрижи се за звуковите ефекти Бък.

Пико се засмя.

Ласитър пое дълбоко въздух, затвори очи и го изпусна.

— Има ли нещо, което би трябвало да знаем? — попита Бък.

Ласитър поклати глава:

— Имам проблем в Италия. Допускам, че тази история е част от другата.

Когато стигнаха в офиса, Пико паркира колата в подземния гараж, а Бък съпроводи Ласитър до деветия етаж. Вратите на асансьора се отвориха, телохранителят заглади косата си по слепоочията и ни в клин, ни в ръкав каза:

— Тази Виктория… е голяма работа, нали?

В мига, в който влязоха в кабинета, Ласитър отиде при прозореца и погледа през него. От другата страна на улицата, точно в забранената за паркиране зона, чакаше син „Таурус“ и буквално си просеше глобата. От височината на деветия етаж не можеше да се види дали в колата има някой, но от ауспуха се виеше дим. Ласитър скръцна със зъби, пусна завесите и се върна при бюрото си.

Там го чакаше пакет във восъчна хартия. Погледна обратния адрес — „Институт на вероизповеданието“ — и го разпечати.

Вътре имаше запазено — не абсолютно ново — копие на „Мощи, тотеми и божественост“. Книгата беше без обложка, а доста страници бяха с прегънати ъгълчета. И все пак… изглеждаше интересна. Вътре имаше доста черно-бели репродукции на малко известни картини като: „Пратеникът на Абгар получава от Христос покрова с неговия образ“, „Град Хиераполис“, „Мария кърми Исус“ и „Избиването на младенците“.