Сянката на Бога

— Но те са кафяви, черни или гризли. Освен това, когато учениците скандират, обикновено викат: „Напред, Мечки!“ или „Юра, юра, Мечки!“. В Боудойн обаче казваме: „Вървете, Мечки!“. Никой друг не окуражава своя отбор така.

— Хайде…

— Това си е наш патент. Затова ти казвам, че бялата точка, която гледаш, извън всяко съмнение е „ursus maritimus“. Довери ми се.

Ласитър се облегна назад и остави настрани лупата.

— Което обаче не доказва, че микробусът е в Мейн. Само че е от Мейн. Нищо повече…

Бидъл чукна цигарата си с показалец и се усмихна, наблюдавайки как пепелта пада върху мокета. Ласитър примижа с болка.

— Предполагам, че те интересува жената на снимката. Нея ли търсиш? — попита направо Бидъл. Ласитър кимна. Възрастният мъж свали десния си крак, който досега бе държал кръстосан върху левия, и стъпи върху купчинката пепел. — Имаш ли основания да предполагаш, че тя е на друго място, а не в Мейн?

— Не — завъртя глава Ласитър. — Всъщност… тя е родена там.

— Така ли? — Бидъл стана.

— Да.

— Ами добре тогава — каза той и се обърна да си върви. — Да си направя ли резервация, или не?

Ласитър взе отново лупата и за стотен път разгледа фотографията. След няколко секунди я остави обратно и въздъхна:

— Да… и приятно прекарване.

Когато остана сам, отиде до прозореца и погледна през него. Синият „Таурус“ си беше на мястото.

Върна се при бюрото си и се обади на Виктория:

— Изпрати ми Бък, ако обичаш. Искам да го видя.

После набра дадения му от Дева номер на генетика от Бостън. Телефонът иззвъня веднъж и се разнесе мъжки глас:

— Was ist?

— Доктор Торгоф? Дейвид Торгоф?

— Да-а…

Бък и Фреди влязоха едновременно и Ласитър им направи знак да сядат.

— Обажда се Джо Ласитър… от Вашингтон.

— О-о… — проточи Торгоф. — Извинявам се за предишното. Сбърках ви с партньора ми по скуош.

Ласитър облекчено се усмихна:

— Той… германец ли е?

— Не — отговори Торгоф. — Просто така се шегуваме… Малко е трудно да се обясни. Трябва да сте… в нещата.

— Всъщност обаждам се точно по този повод. Пристигам в Бостън днес следобед и се надявах… Ще имате ли свободно време в събота?

— Опасявам се, че не… но можем да се видим в неделя. Следобедът добре ли е? Към два?

— Прекрасно! — Ласитър си записа как да намери Торгоф и сложи слушалката обратно. После се обърна към Бък и Фреди: — Пико долу ли е?

— Да — кимна Бък. — Чака в гаража. Да го повикам ли?

— Не. Просто искам от вас тримата да се качите в колата и да я изкарате от гаража… бързо. Не убивайте никого. Но като излезете на улицата, завийте надясно и… натиснете педала.

— И къде да отидем? — поинтересува се Бък.

— Все ми е едно, стига таурусът долу да ви последва.

— Искаш да бъда с тях, така ли? — погледна го Фреди.

— Да. Искам ти да седиш отзад. За заблуда.

— Аха… — замислено кимна Фреди. — За заблуда като оптическа илюзия или за заблуда… като примамка?