Триумфът на червилата

— Наистина не знам нищо по този въпрос, Виктор — промърмори тя и неочаквано се запита дали не е допуснала огромна грешка.

— Не знаеш значи — изрече замислено той и се облегна назад в стола си.

Нико се почувства така, все едно доброволно бе влязла в клетката на лъва. Никога до този момент не бе ставала свидетел на тази страна от характера на Виктор. Налудничавите отклонения си му бяха присъщи, но тази подмолна жестокост бе напълно нова за нея. От друга страна обаче, беше напълно логично да е такъв.

И сега Нико направи нещо, на което се бе научила още преди много години и към което прибягваше всеки път, когато й се налагаше да се справя с бизнесмен на ръба на яростта. Тя просто се вторачи в него, без да казва нищо, и отвори очите си максимално широко.

Повечето хора не издържат на подобен поглед. Виктор Матрик не се оказа изключение. Започна да говори.

— Ако наистина държиш да се изкачиш на върха на тази компания, трябва да знаеш всичко за всекиго тук!

— В такъв случай държа да изтъкна — отбеляза Нико, колкото й бе възможно по-безизразно, — че знам всичко по този въпрос. Просто не желая да говоря по него.

— Но нямаш нищо против да злословиш против Майк — отбеляза невъзмутимо Виктор.

Усети, че се изчервява. Значи това е. Бе избрала погрешен подход — както по отношение на Уенди, така и по отношение на Майк, и сега ще я уволнят. Може би трябваше да му каже за Уенди и за това как Шейн иска апартамента и попечителството над децата. Но не можеше да причини подобно нещо на Уенди — Виктор като нищо би могъл да го използва срещу нея. Не трябва да позволява Виктор да я притиска.

— Просто реших, че ще искаш да знаеш — заяви тя.

— Защото Уенди ти е приятелка, а Майк — не е.

— Само за миналата година компанията на Уенди е донесла печалби на „Сплач-Върнър“ на стойност двеста милиона долара. А издателският отдел — само седемдесет и три милиона. А двадесет и три от тези седемдесет и три милиона идват от „Бонфайър“! — Добре че знаеше тези цифри! Не че Виктор също не ги знаеше. И какво, за бога, смята да прави?!

— Значи искаш поста на Майк — заяви спокойно той.

— Да, така е. Обсъждаме този въпрос вече месеци наред — отвърна хладнокръвно тя. Ако успее да продължи да използва обичайната си тактика, може би ще успее да излезе жива оттук.

— Така ли? — вдигна очи Виктор. — Не си спомням да сме говорили подобни работи.

Тя се скова и отвърна очи от него. Не очакваше подобна реакция, а би трябвало. Хората често я предупреждаваха, че той е способен на подобно нещо — напълно да отрече, че е сторил или казал нещо в миналото, което автоматично принуждава другия срещу него да се пита дали той не е откачил. От друга страна, той си беше човек на години. Може би наистина не помни. „С мен е свършено! — помисли си Нико. — Сеймор ще бъде много разочарован! Как ще живея със себе си отсега нататък? Значи хората се оказаха прави. Виктор Матрик е шибано копеле! Той е луд!“