Триумфът на червилата
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Триумфът на червилата». Краткое содержание книги:
Героините в новия й брилянтен роман „Триумфът на червилата“ — Уенди, Нико и Виктори — са Кари, Саманта, Миранда и Шарлот, но след десет години. Днес те вече не търсят своя Тузар, а сами се превръщат в него. Три способни и властни дами в мъжкия свят на бизнеса, устремени към върха му — със своите амбиции, възходи и падения, тайни желания, морални дилеми. Три „мъжки момичета“, които са и нежни, и чувствителни, понякога раними, но винаги оцеляват…
Три силни жени, които знаят, че всеки триумф има своята цена…
А ТЕ ВИНАГИ СИ ПЛАЩАТ СМЕТКИТЕ!
Нико се усмихна и се отпусна във фотьойла пред бюрото му. Очевидно големият шеф пак е започнал да обикаля улиците. Обикновено го разкарваха в дървен фургон с кристален орнамент във формата на конска глава отгоре, но от време на време той слизаше и се разхождаше, връщайки се с поредната „нова“ изгодна сделка, която бил открил по тротоарите.
— Морийн (това бе секретарката му) казва, че чантите са имитация, но според мен никой не би усетил разликата, а? Ти как мислиш? — добави той сега.
Нико се поколеба. Това бе или искрен въпрос, или някакъв особен вид тест. Виктор обичаше да се прави на неориентиран, благ старец, но ако действително беше неориентиран и благ, надали щеше да встъпи в осемдесетата си година като президент и главен изпълнителен директор на „Сплач-Върнър“. Първата реакция на всеки от подчинените му беше да заиграе по свирката му, да се съгласи с понякога абсурдните му твърдения, както и да се престори на изключително заинтересуван от любимите му теми — най-предпочитаната, от които беше „обикновеният човек“. Което си беше чиста ирония, като се има предвид фактът, че Виктор притежаваше два частни самолета и няколко къщи, включително имение за тридесет милиона долара в Гринич, щата Кънектикът. Години наред Виктор се бе вманиачил по шоуто на Джери Спрингър, докато не го закриха. Сега бе обладан от доктор Фил и всички възможни реалити шоу, които показваха по телевизията. За преките му подчинени не беше необичайно да се явят при него на заседание, през което така и да не успеят да стигнат до главния въпрос, защото Виктор в продължение на цял час разказваше за поредния епизод от шоуто „Среща с непознат — без цензура“. После излизаха от заседанието напълно убедени, че Старецът е на ръба на лудостта, но Нико никога не допускаше грешката да го подценява. Той винаги бе в течение на ставащото в корпорацията, а тези чудновати разговори използваше или да накара подчинените си да млъкнат, или да ги извади от равновесие. Точно днес Нико се бе надявала, че срещата няма да протече точно по този начин, но като се имаха предвид чантите върху бюрото му, шансовете големият шеф да измести темата бяха доста значителни.
Затова сега тя реши, че честността е най-добрият отговор. И заяви:
— Смятам, че веднага бих усетила разликата, Виктор!
— Така ли? — цъкна той и вдигна една имитация на чанта на Луи Вюитон. — А аз си мислех да ги раздам като коледни подаръци! — Нико повдигна изумено вежди и Виктор побърза да добави: — На съпругите на някои от момчетата.
— Аз не бих го направила — отговори Нико. — Те веднага ще разберат, че си ги купил на улицата. И после всички ще започнат да говорят. Ще ти пуснат приказка, че си много стиснат. — Тук вече затвори устата си, като си каза: „Може и да ме уволнят за тези думи, но надали!“
— Хо, хо, хо! — избоботи весело Виктор. Жълтеникавата му, побеляла коса се издигаше над челото му като износена грива. И на обичайното коледно парти, което се провеждаше задължително на някое шикозно място, като например балната зала „Рокси“, и включваше близо две хиляди служители. Виктор обичаше да се облича като Дядо Коледа. — Значи не смяташ, че подаряването им е много добра идея, а? — поиска да се увери той сега.
— Не, не смятам — отговори Нико.
Виктор се приведе над бюрото си и натисна бутона на интеркома.
— Морийн — изрече близо във високоговорителя, като че ли не му имаше доверие дали работи, — Нико О’Нийли казва, че чантите са истински боклук. Имаш ли нещо против да дойдеш при мен и да ги махнеш от бюрото ми?
Нико заклати нетърпеливо кръстосания си крак. За пореден път се запита дали Виктор успява да свърши изобщо някаква работа през целия ден — въпрос, който служителите му си задаваха вече години наред. И най-неочаквано изтърси:
— Майк ще бъде даден под съд!
— Виж ти! — отбеляза Виктор. — Какво, според теб, би трябвало да сторя с тези чанти, а?
— Дай ги за благотворителност. Например на Армията на спасението.
Морийн, чиято възраст никой не бе в състояние да определи, влезе в кабинета. Беше секретарка на Виктор сякаш от цяла вечност. Хората понякога се питаха дали двамата едно време не са имали любовна връзка.
— Аха, значи в крайна сметка решихте, че не ви трябват! — изрече с укорителен тон тя.
— Нико реши. Очевидно днес тя ще е този, който ще взема решенията — отбеляза Виктор.
Нико се усмихна учтиво. Дали Виктор щеше да я посрещне с тази сценка с чантите, ако беше мъж? Дълбоко се съмняваше в това.
— А Майк наясно ли е, че ще бъде даден под съд? — попита той, след като секретарката бе взела чантите и бе напуснала кабинета му.