Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Точно тук силите на Империята се надяваха да спрат настъплението на чаросплетниците.
Юги се чувстваше зле. Искаше му се да си дръпне малко от любимия си амаксов корен, за да успокои страха си, ала вместо това наблюдаваше морето от доспехи, пушки и мечове. Бяха разположили артилерийски батареи от двете страни на моста и до мортирите и топовете стърчаха старовремски балисти и требушети5 — за предстоящата схватка щяха да имат нужда от всяко оръдие, което можеха да намерят. Самата армия се състоеше както от войници на останалите благороднически фамилии, така и от бойци на Либера Драмач. Духаше съвсем слаб ветрец и знамената висяха отпуснато на пиките.
Мостът бе преграден от барикада, от която стърчаха остри шипове. Войниците бяха заели позиция зад нея и чакаха. Под краката им, добре скрити в ъглите на арката, имаше достатъчно експлозиви да направят моста на трески.
— Богове, как мразя да чакам! — измърмори Юги на хората около себе си; неколцина пълководци, чернокоса Сестра, която приличаше на двойник на Кайлин с грима си, баракс Зан, Номору, Мишани и Лусия. Конете пръхтяха и пристъпваха нервно напред-назад, кожените доспехи проскърцваха, а някой сподави кашлицата си.
— Сигурни ли сме, че изобщо ще дойдат по този път? — попита дъщерята на Мураки. Самият факт, че зададе този въпрос, показваше колко напрегната се чувстваше, защото докладите на разузнавачите й бяха добре известни.
— Идват — рече Сестрата. Ирисите й бяха червени.
Юги погледна към Лусия. Лицето на престолонаследничката беше невъзмутимо. Врагът се движеше по план. Имаше и по-добри места, където да посрещнат Различните — места по-далеч на юг, където имаше доста по-добри условия за засади, — но не можеха да встъпят в бой без Лусия, а тя бе настояла да се сблъскат със заплахата точно тук. Учените бяха обещали, че тази нощ ще има лунна буря, а разузнавачите им бяха преценили, че точно по това време Различните зверове щяха да достигнат реката. Тази нощ, на това място, Лусия щеше да призове духовете, за да защитят земята им.
Можеха само да се надяват, че престолонаследничката добре знае какво прави, защото без помощта, която им бе обещала, нямаше да издържат дълго. Десетки хиляди животи се крепяха на думата на едно момиче, което съвсем скоро бе навършило пълнолетие. Юги си каза, че бе напълно разбираемо защо се чувстваха притеснени.
За кой ли път Мишани се запита какво изобщо правеше тук. За човек с рационален и прагматичен характер като нея напоследък се държеше доста безразсъдно. Първо посещението й при Мураки, а сега и това.
„Но ако не беше безразсъдството ми, нямаше да имаме дори този шанс“, помисли си тя. „О, майко.“
Тя си пое дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои. Не, нямаше да заплаче отново. Мислите за последната им среща продължаваха да възпламеняват тъгата й, но тя бе доволна, задето се бе помирила с Мураки. Дори и да загинеше днес, щеше да умре със съзнанието за изпълнен дълг.
Ако знаеше, че майка й и баща й вече бяха мъртви от седмици, скръбта й щеше да бъде много по-силна, но чаросплетниците пазеха случилото се в тайна.
В крайна сметка, каза си Мишани, всичко се свеждаше до Лусия. Двете с Кайку се грижеха за нея по време на детството й в Лоното и й бяха като по-големи сестри. Въпреки че времето и обстоятелствата ги бяха раздалечили, между тях все още съществуваше тази връзка. Кайку обаче трябваше да отиде другаде, а Мишани не можеше да остави Лусия да се изправи сама срещу това. Тя знаеше колко податлива на манипулация бе престолонаследничката, а тук нямаше никой, който да милее наистина за нея, с изключение на баща й — баракс Зан. Той обаче щеше да встъпи в сражението и девойката щеше да остане сама. Мишани не бе в състояние да помогне по отношение на битката, ала поне можеше да остане до Лусия. Имаше чувството, че ще е много подло и безчестно да я изостави точно в този момент.
Навремето за малко да убие младата престолонаследничка, когато й занесе като дар заразена с костна треска нощница. В крайна сметка промени решението си, но все още се чувстваше виновна заради намерението си. Поради тази причина дължеше на Лусия поне това. А ако девойката загинеше, и бездруго нямаше да има за какво да живее. Също като в случая с посещението при майка си, това бе нещо, което Мишани трябваше да стори, независимо от рисковете. Моралната необходимост нямаше да бъде изместена от разума или логиката.
5
Средновековна метателна машина, подобна на катапулт — Б. пр.