![Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/8/dar-za-buryata-bg-download.jpg)
Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
— О, Амая, съжалявам, съжалявам, ти беше права, винаги си права. Не знам защо сглупихме толкова и не ти повярвахме.
Флора стана и направи две крачки към нея, но спря, преди да я докосне. Рос се отдръпна и ги остави лице в лице.
— Е, както каза Рос, в крайна сметка се оказа, че ти си била права.
Амая кимна. Това беше доста повече, отколкото бе очаквала от Флора; сигурна беше, че би предпочела да умре, отколкото да произнесе тези думи. Тогава Рос погледна Флора и ѝ направи знак да продължи. Флора облиза недоволно устни.
— Много съжалявам, Амая, не само задето не ти повярвах, но и за всичко, което трябваше да преживееш през тия години. В цялата история има само едно положително нещо: че най-сетне приключи.
— Благодаря, Флора — отвърна искрено Амая, не защото мислеше, че сестра ѝ е откровена, а за да я възнагради за усилието да се държи любезно.
Лелята се приближи да я прегърне.
— Как си, моето момиче?
— Добре съм, лельо, няма защо да се притеснявате. Добре съм.
— Не вдигаше телефона…
— Честно казано, прекарах доста странен ден. Но чак такъв финал никога не си бях представяла.
Флора отново седна, видимо облекчена от сдържаността на Амая, сякаш бе очаквала взрив от викове и упреци, който в крайна сметка се бе разминал.
— Предполагам, че утре ще ни предадат тялото, и е редно да организираме някаква церемония.
— На мен не разчитай, Флора — пресече я Амая. — По мое мнение заупокойните служби, погребения и церемонии за нашата майка бяха предостатъчни. Сигурна съм, че на драго сърце ще се погрижиш за тленните ѝ останки и ще я погребеш достойно, но аз не искам да чуя нищо повече по въпроса. И ще съм ти благодарна, ако не отваряш дума повече за това.
Флора отвори уста да отговори, но леля Енграси я прикова с остър поглед и каза:
— Е, момичета, можете да използвате случая, за да съобщите на сестра си добрата новина.
Амая ги погледна в очакване.
— Нека Флора обясни. В крайна сметка идеята беше нейна — обади се Рос.
Амая не пропусна да забележи как Флора ядно стрелна с очи Рос, преди да заговори.
— В интерес на истината, през последните дни много мислих по въпроса за пекарната. Претеглих всички „за“ и „против“ и си дадох сметка, че завръщането към управлението ѝ би ми отнело доста от времето, което възнамерявах да посветя на други важни проекти, освен телевизията. Затова реших, че след като Рос вече показа, че може добре да върти семейния бизнес, по-правилно ще е тя да продължи да се занимава с това. За няколко дни ще уредим документите, след което Рос ще остане единствената собственичка на „Пекарници Саласар“.
Амая погледна към Рос, извила недоверчиво вежди.
— Да, Амая, вчера Флора дойде да ме види и ми го съобщи. Аз също съм не по-малко изненадана от вас.
— Тогава на добър час и на двете — каза Амая, изучавайки погледите им, враждебните жестове, очевидното превъзходство на Рос.
— Е, ще ме извините, но както каза Амая, днес денят беше много дълъг и много странен. Нуждая се от почивка, вие също, предполагам — обяви Флора, вече станала на крака.
После се наведе да целуне лелята и взе палтото и чантата си.
Амая я последва до вратата.
— Чакай, Флора, ще те изпратя. Трябва да говоря с теб — каза тя, докато откачваше палтото си и се обръщаше, за да добави през рамо: — А вас ви предупреждавам да не ме чакате будни, имам предвид най-вече теб — посочи тя с пръст леля си.
— Вече съм достатъчно големичка, за да получавам заповеди от една пикла. Ти по-добре се връщай бързо вкъщи, госпожице, да не се обаждам на полицията — отговори шеговито Енграси.
Разликата в температурата между дневната на Енграси и улицата накара Амая да потрепери. Тя закопча палтото си, вдигна реверите, за да защити врата си, и известно време просто крачеше мълчаливо до сестра си.
— За какво искаше да говорим? — поде нетърпеливо Флора.