Дар за бурята [bg]

— И това, което може би е криела в душата си, ти се струва толкова ужасно, че не смееш дори да докоснеш орех?

Флора не отговори.

Амая въздъхна, загледана в сестра си. Много я биваше. Беше проявила откровеност, каквато вероятно не бе показвала никога през живота си, но със сигурност не се бе посвенила да вмъкне и една-две лъжи. Въпрос на умение бе да ги разпознае.

— А каква е тази пантомима около пекарната, която изиграхте у леля?

— Не е никаква пантомима. Всичко е така, както ти го казахме. Това не значи, че с Рос вече сме преодолели напълно разногласията си, но се опитваме.

Амая я погледна със съмнение. Рос и Флора не бяха имали съгласие за нищо през целия си живот и никак не ѝ се вярваше, че са го постигнали така изведнъж точно когато най-силно дрънкаха шпаги. Не можеше да го докаже, но нямаше да спре да пита.

Когато излезе от къщата на Флора, тръгна нагоре към полицейското управление, без дори да погледне колко е часът. Като наближи, видя, че външният вход е заключен. Отвори го с картата си и поздрави дежурните тази нощ полицаи. Качи се на втория етаж и се запъти направо към картотеката, където съхраняваха цялата информация по случая „Басахаун“. През следващите часове подреди върху дъската снимките на местопрестъпленията, на трите жертви и аутопсиите, прибрани в архива преди година с надеждата да не им се налага никога пак да ги поглеждат. Аиноа Елисасу, Карла Уарте и Ан Арбису отново я гледаха от таблото. Амая седна пред тях, изучавайки срамежливия поглед на Аиноа към фотоапарата, нахаканото изражение на Карла и нейната секси поза, острия и властен поглед на Ан. Спомни си телата им върху стоманената маса на Сан Мартин, показанията на техните родители и приятели, личностния профил на убиеца, който бяха изработили в същата тази стая. „Разкъсва дрехите им и разголва телата, които още не са съвсем като на зрели жени, както на тях им се е искало, и премахва мъха, знак за съзряване, от мястото, символизиращо секса и оскверняването според личната му представа за детска невинност, заменяйки го със сладкиш или мека пастичка, белег за отминалата епоха, за стародавната традиция в долината, за завръщането към детството, към други ценности може би. Убиецът се чувства призван, посветен и с много работа пред себе си, затова ще продължи да набелязва девойки и да ги връща към непорочността… Дори начинът, по който поставя ръцете им с обърнати нагоре длани, символизира отдаване и невинност.“ В съзнанието ѝ отекнаха думите на свидетеля, който се криеше в къщата на „Опус Деи“: „От раждането до навършването на две години душата все още блуждае — тогава децата са най-подходящи за жертвоприношение. Така е през цялото детство до момента, когато започват да съзряват — тогава настъпва друг вид промяна, която ги прави желани за същите цели, но е по-лесно да оправдаеш смъртта на бебе, ненавършило две години, отколкото на девойка“.