Изворът [bg]

Тухи нямаше успех сред бедните момчета, които се издържаха сами в колежа, но печелеше привърженици между момчетата от заможни семейства, второ и трето поколение милионери. Предлагаше им възможности за извисяване, на което смятаха, че са способни.

Завърши с големи отличия. Малката му лична слава стигна до Ню Йорк преди самият той да се озове в града. От Харвард се понесе слухът за един изключителен човек на име Елсуърт Тухи. Неколцина измежду свръхинтелектуалците и супер богатите чуха слуха, веднага забравиха точно какво са чули, но запомниха името, което се запечата в паметта им със смътна асоциация за бляскав ум, смелост и идеализъм.

Около Елсуърт Тухи закръжиха хора — онези, за които той се превърна в духовна необходимост. Други не идваха, сякаш по интуиция. Веднъж някой заговори за верните последователи на Тухи — той нямаше титла, програма или организация, но някак от самото начало кръгът около него бе наречен последователи. Изпълнен със завист съперник отбеляза:

— Тухи е прилепчив. Нали знаете кои две неща лепнат най-силно: калта и лепилото.

Тухи чу забележката, вдигна рамене и каза с усмивка:

— Хайде, хайде, има още много: лейкопласт, пиявици, карамел, мокри чорапи, каучукови ленти, дъвка, пудинг от тапиока.

Отдалечавайки се, добави през рамо, без да се усмихва:

— И цимент.

Защити магистърска степен в нюйоркски университет и написа дисертация на тема „Колективните модели в градската архитектура от XIV век“. Изкарваше си хляба с множество разнообразни и хаотични дейности — никой не знаеше точно какви. В университета беше съветник по избор на професия, пишеше рецензии на книги, пиеси, изложби, пишеше статии, изнасяше лекции пред малобройни невзрачни аудитории. В работата му се проявяваха определени тенденции. Когато пишеше рецензии на книги, предпочиташе романите за земята пред тези за града, за обикновените хора, а не за надарените, за болните, не за здравите. В писанията му се усещаше особена страстност, когато ставаше дума за „малките хорица“. Любимото му прилагателно беше „човешки“. Предпочиташе психологията пред действието, описанието пред психологията. Харесваше романи без интрига, но най-много му харесваха романите без герой.