Изворът [bg]

Майката на Елсуърт беше слаба и неспокойна жена, която за девет години смени пет религии. Имаше нежни черти, дори беше красива, но само за няколко години от живота си — в периода, когато разцъфна. Елсуърт беше нейният идол. Сестра му Хелън беше пет години по-голяма от него. Момичето беше добродушно и незабележимо, не се отличаваше с красота, но беше симпатично и здраво — не създаваше проблеми. Елсуърт обаче се роди с лошо здраве. Майка му изпита обожание към него в мига, когато лекарят обяви, че няма да оцелее. Осъзнавайки колко великодушна е обичта й към едно тъй непривлекателно същество, тя се извиси духовно. Бебето Елсуърт ставаше все по-синкаво и грозно, а нейната любов към него се разгаряше. Тя почти се разочарова, когато той оцеля, без да се превърне в инвалид. Не проявяваше голям интерес към Хелън, защото в обичта към нея нямаше нищо мъченическо. Момичето със сигурност заслужаваше много повече обич и затова изглеждаше почти справедливо, че не я получава.

По причини, които самият той не можеше да обясни, г-н Тухи не беше особено привързан към сина си. Но Елсуърт господстваше над дома чрез своето мълчаливо, доброволно послушание на двамата си родители, въпреки че баща му така и не разбираше какво е неговото участие в това послушание.

Вечер, под лампата в семейния хол, г-жа Тухи изричаше с напрегнат, предизвикателен глас, издаващ предварителното й поражение:

— Хоръс, искам да купиш велосипед. Велосипед за Елсуърт. Всички момчета на неговата възраст имат велосипеди, Уили Ловет получи нов онзи ден, Хоръс. Хоръс, искам да купиш велосипед на Елсуърт.

— Не сега, Мери — отговаряше изморено г-н Тухи. — Може би следващото лято… Сега не можем да си позволим…

Г-жа Тухи повеждаше спор и гласът се издигаше до крясък.

— Майко, защо ми е? — питаше Елсуърт с тих, плътен и ясен глас. Гласът му беше по-нисък от гласовете на неговите родители и въпреки това ги пронизваше, заповеднически и странно убедителен. — Нуждаем се от много неща повече, отколкото от велосипед. Защо се хващаш за Уили Ловет? Уили не ми харесва. Уили е тъпанар. Купиха му колело, защото баща му има галантериен магазин. Баща му е фукльо. Не искам велосипед.

Всичко това си беше чиста истина. Елсуърт наистина не искаше велосипед. Но г-н Тухи го погледна озадачено и се зачуди защо ли детето е изрекло тези думи. Синът му го наблюдаваше с безизразни очи иззад малките стъкла; очите му не бяха нито ласкави, нито укоряващи, нито зли, те бяха просто безизразни. Г-н Тухи си даде сметка, че трябва да е благодарен на сина си, задето проявява разбиране, но адски му се прииска момчето да не бе споменало за магазина.

Елсуърт не получи велосипед. Но всички вкъщи се отнасяха мило и внимателно с него, отнасяха се с грижовно уважение — нежно и изпълнено с вина от страна на майка му, неловко и подозрително от страна на баща му. Г-н Тухи беше готов на всичко, стига да не се налага да разговаря с Елсуърт. В същото време се чувстваше като глупак и се ядосваше на собствения си страх.