Изворът [bg]

Освен това Елсуърт разбиваше Джони, когато ставаше дума за имена и дати. Паметта на Елсуърт беше като слой течен цимент: тя задържаше всичко, попаднало върху нея. Джони беше изригващ гейзер, Елсуърт беше попиваща гъба.

Децата го наричаха Елси Тухи. Обикновено го оставяха да стори, каквото си е намислил и се опитваха да го избягват, но не го правеха открито. Не го разбираха. Беше им полезен и разчитаха на него, когато имаха нужда от помощ за уроците. Беше много находчив и съкрушаваше всяко дете, на което измисли точен и обиден прякор. Рисуваше унищожителни карикатури по оградите. Имаше всички данни да бъде мамино синче, но това определение някак не му пасваше. Беше твърде самоуверен и спокоен. Всички се смущаваха от мъдрото му и презрително отношение. Не се страхуваше от нищо.

Отиваше право при най-силните момчета, насред улицата, и изричаше без да крещи, с ясен глас, отекващ през няколко пресечки — никой не бе виждал Елсуърт Тухи разгневен: „Джони Стоукс има кръпка на задника. Джони Стоукс живее в апартамент под наем. Уили Ловет е тъпак. Пат Нунън яде риба.“ Джони не налиташе да го бие, не му налитаха и другите момчета, защото Елсуърт носеше очила.

Не играеше на топка с другите деца, но единствен той се хвалеше с това, вместо да се натъжава или да се срамува като другите по-дребни момчета. Смяташе спорта за просташко занимание и не криеше мнението си. Умът е по-голяма сила от мускулите, казваше той и наистина го мислеше.

Нямаше близки приятели. Смятаха го за безпристрастен и неподкупен. Майка му много се гордееше с две случки от неговото детство.

Веднъж заможният и популярен Уили Ловет покани децата на рожден ден, но на същия ден празнуваше и Сополивия Мън, син на овдовяла шивачка. Той вечно хленчеше и носът му вечно течеше. Никой не прие поканата на Сополивия, освен децата, които никой никога не канеше. Измежду поканените и на двете празненства Елсуърт Тухи единствен отряза Уили Ловет и отиде на рождения ден на Сополивия Мън, макар че не очакваше и не изпита никакво удоволствие от посредственото парти. Месеци наред след това враговете на Уили Ловет се кикотеха и се подиграваха на Уили, че е бил пренебрегнат заради Сополивия Мън.

Втората случка: Пат Нунън предложи на Елсуърт кесия желирани бонбони, ако му позволи да надникне в неговото контролно. Елсуърт прие бонбоните и позволи на Пат да препише контролното. Седмица по-късно Елсуърт отиде при учителката, сложи на бюрото й плика с бонбоните, от които не бе хапнал нито един и призна престъплението си, без да назове другия съучастник. Всичките й опити да изтръгне името му се провалиха. Елсуърт не продума. Само обясни, че виновникът е един от най-добрите ученици и че не може да пожертва успеха му заради гласа на съвестта си. Наказаха само него — остана в училище два часа след учебния ден. Учителката се принуди да се откаже от усилията да узнае истината и остави непроменени бележките от контролното. Така възникнаха подозрения около оценките на Джони Стоукс, Пат Нунън и на всички отличници в класа, с изключение на Елсуърт Тухи.