Изворът [bg]

Лоис Кук председателстваше Съвета на американските писатели. Събираха се в нейния салон, в къщата й в „Бауъри“. Тя беше единственият известен член. Останалите бяха: жена, която не използваше главни букви в своите книги и мъж, който не използваше запетаи; младеж, който бе написал роман от хиляда страници без нито едно „о“ и друг, който пишеше стихотворения без рими и мерена реч; изтънчен мъж с брада, който се доказваше, използвайки най-нецензурната четирибуквена дума на всеки десет страници от ръкописите си; жена, която подражаваше на Лоис Кук, но стилът й беше по-неясен; когато я питаха защо пише така, тя отвръщаше, че така й звучи самият живот, пречупен през призмата на подсъзнанието й: „Нали знаете какво прави призмата с лъча светлина?“ Имаше и един свиреп младеж, известен просто като Геният Айк, но никой не знаеше какво точно прави, освен че обяснява колко обича всяко нещо от живота.

Съветът подписа декларация, че писателите са слуги на пролетариата. Всъщност не беше толкова просто — текстът беше по-заплетен и много по-дълъг. Декларацията бе изпратена до всички вестници в страната, но бе публикувана само на страница 32 в „Нови граници“.

Председател на Съвета на американските художници беше смъртно блед младеж, който рисуваше видения от сънищата си. Имаше едно момче, което не използваше платна, а правеше неща с клетки за птици и метрономи. Друго бе открило нова техника за рисуване: почерняше листа и рисуваше с гума. В Съвета членуваше набита дама на средна възраст, която рисуваше подсъзнателно. Твърдеше, че никога не гледа ръката си и няма представа какво прави тя. Ръката й била водена от духа на покоен любовник, с когото не се била срещала на земята. Всъщност те не говореха много за пролетариата, а по-скоро се бунтуваха срещу тиранията на реалното и обективното.

Приятели на Тухи му обърнаха внимание, че е непоследователен; той бе голям противник на индивидуализма, а всичките му писатели и художници бяха яростни индивидуалисти.

— Наистина ли мислите така? — каза Тухи, усмихвайки се невъзмутимо.

Никой не приемаше сериозно Съветите. Говореше се за тях, защото хората смятаха, че са добра тема за разговор; бяха толкова смехотворни, че на никого не пречеха.

— Наистина ли мислите така? — питаше Тухи.

Елсуърт Тухи беше на четиридесет и една години. Нанесе се в елегантен апартамент. Жилището изглеждаше скромно в сравнение с доходите, които можеше да получава, ако поискаше. Само в едно отношение обичаше да използва за себе си прилагателното „консервативен“: обличаше се изискано консервативно. Никой не го бе виждал да губи самообладание. Поведението му бе еднакво в салоните, на профсъюзните събрания, на лекторската трибуна, в банята или при сексуален акт: хладен, спокоен, весел, леко покровителствен.