Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Ортоптерът й моментално навлезе в спирала, от която Таки трябваше да го изведе по най-бързия начин. Направи необходимото с мисълта, че Аксрад несъмнено се бори със същия проблем. Овладяла отново леталото си, Таки описа дъга и го обърна срещу Аксрад и „Звездно гнездо“. И видя, че осородният е направил същото, като огледален образ на собствените й действия.
Той беше убил Скобран и не само него, но беше добър пилот и това Таки не можеше да му отрече.
Другаде в небето над Соларно „Безименният воин“ на Кръвопиеца танцуваше с три имперски ортоптера. Полуродният роб, най-добрият пилот на Часме, имаше стрела в крака си, която го приковаваше като с пирон към корпуса на задъхващото се летало. Той не й обръщаше внимание. И без това не владееше Изкуството на полета, така че загинеше ли машината му, и той щеше да загине заедно с нея. Четирите му пронизвача се въртяха около общата си ос и засипваха с дъжд от стрели вражеските летала. Единият имперски ортоптер пропадна с разкъсани криле и надупчен корпус. Ала и силите на Кръвопиеца бяха на изчерпване — и неговите, и на машината му. Щеше да умре над вражеския Соларно, неоплакан и невидян от никого, освен от осородния, който щеше да го свали… не още обаче. Имаше още малко работа да свърши преди края.
Аксрад водеше леталото си право напред и Таки разбра, че е решил да доведе двубоя им до край, по един или друг начин. „Еска“ трептеше тревожно в ръцете й — бедният „Еска“, платил преголям данък на днешното сражение.
Таки натисна спусъка едновременно с Аксрад, видя как се отварят бразди в корпуса на неговия ортоптер, после пронизвачите й засякоха, а стрелите от противника й се забиха в колесника на „Еска“.
„О!“
Би трябвало да се гмурне странично, но направеше ли го, Аксрад щеше да се залепи зад нея и да й види сметката. Стрела профуча през счупения прозорец право към обшивката на двигателя.
Таки започна да брои. Три стрели я подминаха, четвъртата се заби в меката плът над лакътя й. Тя изкрещя.
Дръпна освобождаващия лост, капакът на кабинката се отдели и пропадна надолу, тя се оттласна въпреки болката и призова крилете си.
Аксрад издигна носа на леталото си в последния възможен момент — закъсня, защото в желанието си да я свали така и не разбра, че вече го е направил.
Таки едва не попадна между двете машини. Спасиха я бързите мухородни рефлекси, задействали се миг преди празният очукан „Еска Воленти“ да се вреже в леталото на Аксрад. Крилете на двата ортоптера се скършиха, носът на „Еска“ се заби в корема на имперската машина.
Таки не видя дали осородният е успял да излети, преди двата умиращи ортоптера да пропаднат в лудешка спирала към земята.
Имаше само малка кама у себе си, а балонът на „Звездно гнездо“, който закриваше небето над нея, беше огромен и здрав… но нямаше значение, защото някой друг разполагаше с далеч по-ефикасно оръжие от нейното.
По всичко личеше, че Вечерницата, старият пират, и преди си е имал вземане-даване с въздушни кораби. Колко ли дирижабли беше нападал в небето, принуждавайки ги да се спуснат към водите на Езгнано, право в капана, устроен там от неговите бандити? „Пустота“ се спусна ниско над изпънатото платно на балона, черна, зловеща на вид машина, бронирана и четвъртита, с естествената грация на летящ бръмбар. От корема й стърчаха две завити остриета, дълги колкото човешки ръст. Нищо изящно нямаше в атаката. Пиратът хвърли леталото си срещу балона на „Звездно гнездо“ и го разпра по цялата му дължина, отваряйки два успоредни прореза в платното, дълги по двайсет метра и повече.
В първия миг Таки се уплаши, че дори това ще се окаже недостатъчно, ала скоро разликата си пролича, лекият газ започна да излиза от нарушената обвивка, исполинският балон се килна, провисна и гордостта на имперския въздушен корпус пропадна към града, който бе пратен да завладее.
Не искаше да си ляга. Вместо това седна на писалището си, отрупано с доклади и карти, с надежда да придобие поне бегла представа за последното развитие на нещата.
— Трябва да поспиш, разбери — настоя Ариана. Стоеше на прага на кабинета му, увита в една от неговите роби, която й беше възширока. — Стенуолд, утре пак ще те извикат на стените.
— И аз ще отида — отвърна той. Ръцете му трепереха, забеляза Ариана. — Виж само колко неща ми дадоха. Хартията е проклятието на този град! Водим война, а всички се чувстват длъжни да я опишат на хартия и да ми връчат писанията си за четене!