![Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/6/2/uzhas-bg-download.jpg)
Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Корабът стене под неспирния натиск на леда. Крозиър стене от студа, треската, болката, гаденето и отчаянието, докато демоните му го терзаят. Отрязал е шестинчова ивица от стар колан и сега я стиска между зъбите си, за да не стене на глас, когато потъва сред виденията си в мрака. Но все пак стене.
Представя си всичко ясно. Просто го вижда.
Лейди Джейн Франклин сега е в стихията си. Сега, когато вече две години и половина няма никаква вест от съпруга й, тя е в стихията си. Лейди Франклин — Неукротимата. Лейди Франклин — вдовицата, отказваща да бъде вдовица. Лейди Франклин — Покровителката и Светицата на Арктика, която беше убила нейния съпруг… Лейди Франклин, която никога няма да признае този факт.
Крозиър я вижда толкова ясно, сякаш наистина притежава дарба за ясновидство. Лейди Франклин никога не е изглеждала по-красива от сега, в своята решимост, в своето нежелание да скърби, в своята увереност, че съпругът й е жив и че експедицията на сър Джон трябва да бъде открита и спасена.
Минали са повече от две и половина години. Командването на флота знае, че сър Джон е взел на борда на „Еребус“ и „Ужас“ провизии за три години при нормални дажби за екипажите и би трябвало да се появи в района на Аляска през лятото на 1846 година, и определено не по-късно от август 1847 година.
Лейди Джейн със сигурност вече е накарала летаргичните флот и парламент да се задействат. Крозиър я вижда как пише писма — до Адмиралтейството, до Арктическия съвет, до своите приятели и бивши ухажори в парламента, до кралицата и, естествено, до своя покоен съпруг — всеки ден, пише ги с безупречния си, строг почерк и говори на покойния сър Джон, казва му, че знае, че нейният любим още е жив и с нетърпение очаква неизбежната си среща с него. Вижда как тя казва същото на целия свят. Тя ще изпрати купища писма с първите спасителни кораби… с флотски кораби определено, но е много вероятно и с частни кораби, наети или с пари от топящото се състояние на лейди Джейн, или от дарения на обезпокоени и богати приятели.
Откъсвайки се от виденията си, Крозиър се опитва да се надигне върху леглото си и да се усмихне. Тресе се от студ като брамстенга по време на буря. Повръща в почти пълното ведро. После пада обратно върху пропитата от пот, вонящата на жлъчка възглавница, затваря очи и отново потъва във виденията си.
Кого щяха да изпратят, за да спаси „Еребус“ и „Ужас“? Кого ли вече бяха изпратили?
Крозиър знае, че сър Джон Рос ще напира да възглави всякаква спасителна експедиция в ледовете, но е наясно, че лейди Джейн Франклин ще пренебрегне стареца — тя го смята за простак — и ще предпочете племенника му, Джеймс Кларк Рос, с когото Крозиър беше изследвал моретата край Антарктида.
Младият Рос беше обещал на младата си годеница, че вече никога няма да потегли на изследователска морска експедиция, но Крозиър знае, че той не би отказал на молбата на лейди Франклин. Рос щеше да избере да тръгне с два кораба. Крозиър ги вижда как отплават с вдигнати платна през лятото на 1848 година. Крозиър вижда как двата кораба поемат на север от Бафинова земя, на запад през протока Ланкастър, откъдето сър Джон беше превел „Ужас“ и „Еребус“ преди три години — капитанът почти разчита надписите по носовете на корабите на Рос, — но след протока на Принц-регента, а може би след остров Девън сър Джеймс ще се натъкне на същия неудържим паков лед, който сега държи в плен корабите на Крозиър. През следващото лято протоците и каналите, през които ги водеха ледовите лоцмани Рийд и Бланки, още няма да са се разтопили напълно. Сър Джеймс Кларк Рос така и няма да се приближи на по-малко от триста мили до „Ужас“ и „Еребус“.
Крозиър вижда как корабите му се обръщат и се връщат в Англия през студената ранна есен на 1848 г.
Той стене, ридае и гризе яростно кожения каиш. Костите му се вледеняват. Плътта му пламти. Навсякъде по кожата го побиват тръпки.
Вижда с ясновидската си дарба, че през същата 1848 година Господна ще бъдат изпратени и други кораби, други спасителни експедиции, някои от които вероятно по същото време или дори по-рано от спасителната експедиция на Рос. Кралският флот се задейства бавно — с характерната за моретата ленивост, — но щом веднъж се задвижи, знае Крозиър, започва да прави всичко, което е по силите му. Ужасната припряност след прекалената мудност е обичайният начин на действие на флотата, добре познат на Франсис Крозиър от вече четири десетилетия.