Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ужас [bg]
Ужас [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ужас [bg]

Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:

Неописуем ужас дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин из ледените пустини на Арктика.Според историческите данни през 1845 г. той и подчинените му смелчаци се отправят из смразяващите простори на Полярния кръг в търсене на легендарния Северозападен проход — морски път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан… Ала нито един от 128-те души не се завръща.Странното им изчезване остава загадка и до днес, но сега мистерията е разплетена от въображението на Дан Симънс — чудовищният му талант, доказан с мащабни творби като Хиперион, Олимп и Лешояди, изплита неустоима комбинация от исторически факти и жанрова фантазия сред безкрайните ледове на една от най-негостоприемните за човека територии на планетата.
1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 343
Перейти на страницу:

Побързах да сляза долу и отидох на кърмата в новия лазарет, за да се погрижа за новите си пациенти. Не можех да направя нищо за тях, освен да промия и да превържа раните — камшикът беше направил отвратителни разкъсвания по гърбовете на мъжете, от които ще останат белези за постоянно. Менсън беше спрял да ридае и когато Хики рязко му нареди да спре да смърка с нос, гигантът веднага се подчини. Хики изтърпя безмълвно да се погрижа за раните му, след което грубо нареди на Менсън да се облече и да го последва. Двамата напуснаха лазарета.

Наказанието напълно сломи стюарда на оръжейната, Ейлмър. Както ми каза младият Хенри Лойд, настоящият ми помощник, още в момента на свестяването си Ейлмър е започнал да стене и да плаче с глас. Продължи да се държи по същия начин и докато промивах и превързвах раните му. Не спря да ридае жално и изглеждаше неспособен да се задържи на крака, когато някои от останалите младши офицери — по-възрастният стюард на офицерите Джон Бриджънс, стюардът на капитана господин Хор, домакинът господин Бел и помощник-боцманът Семюъл Браун — се явиха, за да му помогнат да се прибере в каютата си.

Чувах плача и стоновете на Ейлмър през цялото време, докато останалите мъже почти го носеха по тесния коридор, после покрай главния трап и накрая до малката му стаичка на десния борд, намираща се между празната каюта на Уилям Фаулър и моята собствена. Бях наясно, че вероятно щях да чувам плача на Ейлмър иззад тънката стена през цялата нощ.

— Господин Ейлмър чете много — каза Уилям Фаулър от койката си в лазарета. Стюардът на домакина беше получил силни изгаряния и имаше сериозни разкъсвания от ноктите на звяра в карнавалната нощ, но не изстена нито веднъж през последните четири дни, докато намествах кожата му или зашивах раните му. С изгаряния и рани както на гърба, така и на корема Фаулър се опитваше да спи, обърнат настрани, но нито веднъж не се оплака на Лойд или на мен. — Четящите хора са много чувствителни — добави Фаулър. — Горкичкият, ако не беше прочел този глупав разказ в американското списание, нямаше да предложи да направим разноцветен лабиринт за карнавала — идея, която се стори чудесна на всички ни тогава — и нямаше да се случи нищо подобно.

Не знаех какво да отговоря.

— Може би начетеността е един вид проклятие, имам предвид — заключи Фаулър. — Може би е по-добре човек да обитава в собствения си ум.

Искаше ми се да кажа „амин“, макар и да не знаех защо.

Докато пиша всичко това, се намирам в бившата каюта на доктор Педи на КНВ „Ужас“, тъй като капитан Крозиър ми нареди да прекарвам времето от вторник до четвъртък на борда на неговия кораб, а през останалите четири дни да бъда на „Еребус“. По време на отсъствието ми Лойд наглежда шестимата ми възстановяващи се пациенти в лазарета на „Еребус“, а аз установих с прискърбие, че на борда на „Ужас“ има почти същото количество тежко болни хора.

Много от тях страдат от болестта, която ние, арктическите лекари, наричаме отначало носталгия, а след това — анемия. Ранните стадии на това заболяване — освен кървящите венци, обърканите мисли, слабостта в крайниците, синините по цялото тяло и кървенето на дебелото черво — често включват огромна тъга по дома. От носталгията се засилват слабостта, объркването, кървенето на ануса и венците, откритите язви и останалите симптоми се влошават, докато пациентът те изгуби способността си да стои прав или да работи.

Другото име на носталгията и анемията, което повечето лекари не се решават да произнесат на глас и което аз все още не съм изричал, е скорбут.

Междувременно капитан Крозиър вчера се уедини в каютата си ужасно болен. Чувам приглушените му стонове, тъй като каютата на доктора Пади е съседна с неговата тук, в кърмовата част на десния борд. Смятам, че капитан Крозиър гризе нещо твърдо — може би кожен колан, — за да сдържа стоновете си. Но Бог ме е дарил (или наказал) с отличен слух.

Вчера капитанът предаде управлението на кораба и на експедицията на лейтенант Литъл — като по тези начин тихомълком, но категорично назначи за командващ Литъл вместо капитан Фицджеймс — и обясни, че той, капитан Крозиър, се бори с рецидив на малария.

1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 343
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)