Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Побързах да сляза долу и отидох на кърмата в новия лазарет, за да се погрижа за новите си пациенти. Не можех да направя нищо за тях, освен да промия и да превържа раните — камшикът беше направил отвратителни разкъсвания по гърбовете на мъжете, от които ще останат белези за постоянно. Менсън беше спрял да ридае и когато Хики рязко му нареди да спре да смърка с нос, гигантът веднага се подчини. Хики изтърпя безмълвно да се погрижа за раните му, след което грубо нареди на Менсън да се облече и да го последва. Двамата напуснаха лазарета.
Наказанието напълно сломи стюарда на оръжейната, Ейлмър. Както ми каза младият Хенри Лойд, настоящият ми помощник, още в момента на свестяването си Ейлмър е започнал да стене и да плаче с глас. Продължи да се държи по същия начин и докато промивах и превързвах раните му. Не спря да ридае жално и изглеждаше неспособен да се задържи на крака, когато някои от останалите младши офицери — по-възрастният стюард на офицерите Джон Бриджънс, стюардът на капитана господин Хор, домакинът господин Бел и помощник-боцманът Семюъл Браун — се явиха, за да му помогнат да се прибере в каютата си.
Чувах плача и стоновете на Ейлмър през цялото време, докато останалите мъже почти го носеха по тесния коридор, после покрай главния трап и накрая до малката му стаичка на десния борд, намираща се между празната каюта на Уилям Фаулър и моята собствена. Бях наясно, че вероятно щях да чувам плача на Ейлмър иззад тънката стена през цялата нощ.
— Господин Ейлмър чете много — каза Уилям Фаулър от койката си в лазарета. Стюардът на домакина беше получил силни изгаряния и имаше сериозни разкъсвания от ноктите на звяра в карнавалната нощ, но не изстена нито веднъж през последните четири дни, докато намествах кожата му или зашивах раните му. С изгаряния и рани както на гърба, така и на корема Фаулър се опитваше да спи, обърнат настрани, но нито веднъж не се оплака на Лойд или на мен. — Четящите хора са много чувствителни — добави Фаулър. — Горкичкият, ако не беше прочел този глупав разказ в американското списание, нямаше да предложи да направим разноцветен лабиринт за карнавала — идея, която се стори чудесна на всички ни тогава — и нямаше да се случи нищо подобно.
Не знаех какво да отговоря.
— Може би начетеността е един вид проклятие, имам предвид — заключи Фаулър. — Може би е по-добре човек да обитава в собствения си ум.
Искаше ми се да кажа „амин“, макар и да не знаех защо.
Докато пиша всичко това, се намирам в бившата каюта на доктор Педи на КНВ „Ужас“, тъй като капитан Крозиър ми нареди да прекарвам времето от вторник до четвъртък на борда на неговия кораб, а през останалите четири дни да бъда на „Еребус“. По време на отсъствието ми Лойд наглежда шестимата ми възстановяващи се пациенти в лазарета на „Еребус“, а аз установих с прискърбие, че на борда на „Ужас“ има почти същото количество тежко болни хора.
Много от тях страдат от болестта, която ние, арктическите лекари, наричаме отначало носталгия, а след това — анемия. Ранните стадии на това заболяване — освен кървящите венци, обърканите мисли, слабостта в крайниците, синините по цялото тяло и кървенето на дебелото черво — често включват огромна тъга по дома. От носталгията се засилват слабостта, объркването, кървенето на ануса и венците, откритите язви и останалите симптоми се влошават, докато пациентът те изгуби способността си да стои прав или да работи.
Другото име на носталгията и анемията, което повечето лекари не се решават да произнесат на глас и което аз все още не съм изричал, е скорбут.
Междувременно капитан Крозиър вчера се уедини в каютата си ужасно болен. Чувам приглушените му стонове, тъй като каютата на доктора Пади е съседна с неговата тук, в кърмовата част на десния борд. Смятам, че капитан Крозиър гризе нещо твърдо — може би кожен колан, — за да сдържа стоновете си. Но Бог ме е дарил (или наказал) с отличен слух.
Вчера капитанът предаде управлението на кораба и на експедицията на лейтенант Литъл — като по тези начин тихомълком, но категорично назначи за командващ Литъл вместо капитан Фицджеймс — и обясни, че той, капитан Крозиър, се бори с рецидив на малария.