Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
— Слушай, Адам, слоницата дори няма да те забележи, толкова си дребен. Онзи човек си има цели армии от адвокати, юристи, юридически съветници, каквото си поискаш! За пет минути ще ликвидират цялата дандания.
— Не могат за пет минути да заобиколят законите на страната. Намираме се в САЩ.
— Добре тогава — ще го направят за десет.
— Каквото и да стане, аз съм насреща. Но не съм съгласен да си мълча и да им се подлагам!
— Ти сега какво мислиш — че ще ме трогнеш ли с тази наивна поетика?
— Като се има предвид размерът на хонорара ти, защо не? — засмя се Паркър.
— Адам, Адам, познаваме се от… кажи откога се познаваме? Има най-малко петнайсет години, нали? Ти ми беше кум…
— Вашият брак и осем месеца не издържа. Трябваше да ми върнеш подаръка.
— О, ти какво си мислиш? — на свой ред се засмя Таненбоум. — Някои хора наистина си поискаха подаръците.
— Да се върнем на темата, Джоъл.
— Добре тогава. Адам, ти си задник, досадник — арогантно, нафукано копеле, всезнайко. Без капка разсъдливост, скромност и реализъм относно собствените си възможности. Човек, който не се учи от грешките. Може би затова си напреднал в твоя бизнес. Обаче сега няма да ти се размине. С това, дето си го намислил, ти просто излизаш от твоята състезателна група и влизаш в далеч по-горна лига.
— Да ти го начукам.
— Добре. Само че не забравяй: аз съм адвокатът, онзи, който обикновено го начуква на хората. Затова ти казвам — движи се в твоята категория, Адам. Съревновавай се с равните на теб.
— Това ли са те учили в Колумбийския университет, а, Джоъл? В правния факултет?
— Де да ме бяха учили. Виж сега, за това, което си намислил, ти нямаш нужда от мен. Поканил си ме тук, защото имаш нужда от правен съвет. Затова чуй какво ще ти кажа. Всяка юридическа фирма, която има поне малко авторитет в САЩ, е свързана по някакъв начин със „Систематикс“ или с някой от клоновете й. Огледай се. Какво ще видиш? Навсякъде са хората на „Систематикс“, те получават пай от всяка голяма сделка, от всеки голям бизнес, от всяко голямо начинание. Това е положението, Адам.
— Те да не си мислят, че са нещо като „Стандарт ойл“ в областта на информацията, а? — разпени се Паркър.
— Изобщо не се и опитвай да правиш някакви исторически аналогии, Адам, ще сбъркаш. В сравнение със „Систематикс“ „Стандарт ойл“ е като мишката пред слона. Някой да се опитва да им се репчи? Никой! Само ти. Прав си обаче за друго — животът не е почтена игра. Дори и шибаното министерство на правосъдието е като някакъв филиал на „Систематикс“. Компанията, която си намразил, си има пипала абсолютно навсякъде.
— Будалкаш ме.
— Кълна се в майчината си памет.
— Майка ти няма памет.
— Няма защо да си играем на думи, Адам. Аз съм прав, каквото и да казваш, каквото и да мислиш. Те нали купиха твоята компания? Ти си получи парите. Сега се правиш на три и половина. Само се чуй!
— Тц, ти ме чуй! Те ще съжаляват, че се ебават с Адам Паркър! Ще се каят! Щом като не желаеш да уредиш формалностите, ще си намеря друг. Вярно е, че им взех парите, но така или иначе друг избор нямах. Те ме принудиха. И съвсем не по арабийския начин.
— Адам, моля те! Не бива да се опълчваш на тези хора.
Ти поне ме познаваш отлично. Не съм човек, който лесно се плаши. Но тази корпорация… тя не действа по определените правила. Тя си има свои собствени. И това ме стряска, чуваш ли, Адам?
Паркър допи мартинито и махна на келнера да донесе следващото.
— Виж какво, Джоъл, може да съм задник и всезнайко, но не съм и дупедавец — самонадеяно заяви той. — Запомни сега какво ти казвам: тези мухльовци от „Систематикс“ ще ме запомнят. Ще ги науча аз тях…
— Заповядайте, г-н Паркър. Подредили сме ви обичайния апартамент — любезно рече администраторът, когато привечер Адам Паркър се появи в хотела „Сейнт Мориц“.
Познаваше си човека. Паркър много обичаше да му помнят вкусовете и предпочитанията. А си имаше и необичайни такива и дойдеше ли в Манхатън, обичаше да ги задоволява. Още рано тази сутрин се бе обадил на мадам Севиню, а тя му бе обещала „две от най-младите, най-новите и най-хубавите ни момичета“. Мадам не рекламираше стоката си никъде. Клиенти й бяха най-богати и влиятелни мъже, обикновено от по-далечни краища на САЩ. А неин клиент можеше да стане само специално представен от проверени хора човек. Тя гарантираше пълна дискретност, очакваше същото и от онези, които посещават заведението й. Момичетата знаеха отлично, че всяка недискретна проява може да им струва много, че дори и живота. Знаеха и още нещо — а то бе още по-силен стимул, — че при перфектно спазване на поставените от мадам условия за не повече от две години могат да си спестят значителна сума пари и да се оттеглят от занаята. Мадам разполагаше и с личен лекар на постоянна заплата, които редовно преглеждаше момичетата и им правеше задължителните кръвни и други изследвания, за да гарантира перфектно здраве и хигиена. Момичетата спортуваха задължително, изпълняваха определени програми упражнения и спазваха най-стриктна диета, с което поддържаха тела и физика, на които биха могли да завидят и най-елитните гимнастички. Освен това, преди да изпрати което и да е момиче при клиента, мадам Севиню го проверяваше лично. И ако сметнеше за нужно, нареждаше да се промени гримът, цветът на пудрата, бельото или нещо друго, да се лакират ноктите, да се употребят специални парфюми на най-интимни места и прочие приумици и професионални трикове, които мадам бе усъвършенствала през дългогодишната си кариера.