Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
— Господа — продължил той, — когато осъзнаем, че са ни взели на подбив, най-добрият начин, по който можем да постъпим, е да се смеем заедно с публиката. Господин абат Гарние — казал той, обръщайки се към един от най-разярените си критици в залата, — колкото повече се гневите, толкова повече ще ви се смеят.
— Разбойник такъв! — изкрещял Гарние и размахал бастуна си, а приятелите му се опитвали да го усмирят.
— От друга страна — продължил Таксил с ангелски вид, — няма как да упрекнем онези, които повярваха в нашите дяволи, които се появяваха в церемониите за въвеждане в масонството. Нима добрите християни не вярват, че Сатаната е занесъл Иисус Христос на върха на една планина, от която му показал всички царства на земята? Само че как е успял, след като Земята е кръгла?
— Браво! — крещели едните.
— Поне не богохулствайте — крещели другите.
— Господа — тръгнал да приключва Таксил, — признавам си, че извърших детеубийство: паладианството е вече мъртво, защото баща му го уби.
Бъркотията достигнала връхната си точка. Абат Гарние се бил качил на един стол и се опитвал да подстрекава присъстващите да го подкрепят; ала гласът му бил заглушаван от оглушителния кикот на едни и от заплахите на други. Таксил си стоял на подиума, откъдето произнесъл речта си, и гледал гордо хаоса. Бил дошъл неговият миг слава. Искал да бъде коронясан за цар на мистификацията и постигнал целта си.
Гледал гордо хората, които минавали пред него, размахвали юмруци, крещели му: „Не ви ли е срам?“, и го гледали неразбиращо. От какво трябвало да се срамува? От това, че всички говорят за него ли?
Онзи, който се забавлявал най-много от всички, бил Симонини, който си мислел какво ли чака Таксил следващите дни.
Марсилецът потърсил Дала Пикола, за да си вземе парите. Ала не знаел къде да го открие. Ако отидел в Отьой, щял да завари къщата празна или може би в нея вече живеел някой друг. Изобщо нямал представа, че адресът на Дала Пикола е на улица „Метр Албер“. Не знаел къде да намери нотариус Фурние, а и наум не би му дошло да го свърже с онзи, който преди толкова години му бил фалшифицирал писмото на Юго. Неоткриваем бил и Булан. Така и не разбрал, че Ебютерн, когото познавал бегло като масонски сановник, се е занимавал с неговия случай, а дори и не подозирал за съществуването на отец Бергамаски. Накратко казано, Таксил нямало от кого да си поиска възнаграждението и така Симонини си го сложил в джоба не наполовина, а изцяло (макар и без петте хиляди франка аванс).
Било забавно като си представиш как един нещастен мошеник обикаля Париж и издирва един абат, един никога несъществувал нотариус, както и един сатанист и една паладианка, чиито трупове лежали в някаква незнайна клоака, някой си Батай, който дори в случай, че го намери и е трезвен, не би могъл да му каже нищо, и една пачка франкове, които отишли неправомерно при не когото трябва. Хулен от католиците и гледан със съмнение от масоните, които с право се опасявали от ново преобръщане на сто и осемдесет градуса, вероятно все още задлъжнял на печатарите, Таксил не знаел какво да направи.
Но, мислел си Симонини, този марсилски мошеник си го бил заслужил.
26.
Окончателното решение
10 ноември 1898
Изтече вече година и половина, откакто се отървах от Таксил, от Диана и, което е най-важно, от Дала Пикола. Ако съм бил болен, сега съм здрав. Благодарение на самохипнозата или на доктор Фройд. И все пак прекарах тези месеци в какви ли не страхове. Ако бях вярващ, щях да кажа, че съм усетил угризения на съвестта и те са ме измъчвали. Ала угризения за какво и измъчван от кого?