Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Когато купил много евтино къщата и магазина на „Мобер“, не започнал веднага да използва стаята и входа откъм улица „Метр Албер“, а предпочел да установи адреса си на задънената улица, за да може да разполага и с магазина. Щом започнал постановката с Дала Пикола, мебелирал стаята с евтини мебели и там подредил призрачно жилище за своя призрачен абат.
Освен да си вре в носа сатанинските и окултистки среди Дала Пикола послужил също и за да се появява край предсмъртното ложе на някой умирающ, извикан от близкия (или далечен) роднина, който впоследствие щял да се ползва от завещанието, което Симонини щял да подправи — по този начин, ако някой се усъмнял в този неочакван документ, щяло да се появи свидетелството на духовник и той можел да се закълне, че завещанието съвпада с последната воля, пошепната му от умирающия. Стигнало се дотам, че заради случая с Таксил Дала Пикола станал незаменим и на практика поел тежестта на цялото начинание в продължение на повече от десет години.
В ролята на Дала Пикола Симонини можел също да общува и с отец Бергамаски и с Ебютерн, защото бил предрешен много сполучливо. Дала Пикола бил гладко избръснат, русоляв, с гъсти вежди и, най-важното, носел сини очила, които криели очите му. Сякаш това не стигало, ами си бил измислил и различен почерк, по-ситен и почти женски, постарал се да си промени дори гласа. В действителност, когато бил Дала Пикола, Симонини не само говорел и пишел по различен начин, а и мислел различно, като изцяло влизал в образа.
Било жалко, че сега Дала Пикола трябвало да изчезне (такава била съдбата на всички абати с това име), ала на Симонини се налагало да се отърве от цялата работа както за да изличи от съзнанието си срамните събития, които го довели до травмата, така и защото в понеделника след Великден Таксил бил обещал да се отрече публично, а и, най-сетне, защото след изчезването на Диана било по-добре да заличи всякаква следа от целия заговор да не би някой да започне да си задава неприятни въпроси.
На разположение му оставали само неделята и сутринта на следния ден. Преоблякъл се отново, за да се срещне с Таксил, който почти цял месец ходел в Отьой и не намирал там нито Диана, нито него, а старицата повтаряла, че не знае нищо за тях, а Таксил се боял, че масоните са ги отвлекли. Казал му, че Дю Морие най-сетне му е дал адреса на истинското семейство на Диана в Чарлстон и че намерил начин да я качи на кораб за Америка. Точно навреме, за да може Таксил да изиграе спектакъла с разобличаването на цялата измама. Дал му пет хиляди франка в предплата от седемдесет и петте обещани, като си казали, че ще се срещнат на следващия ден следобед в географското дружество.
После, все още като Дала Пикола, отишъл в Отьой. Старицата била силно изненадана, цял месец не била виждала нито него, нито Диана и не знаела какво да казва на горкия господин Таксил, който бил идвал толкова много пъти. Разказал й същата история: Диана намерила семейството си и се върнала в Америка. Една щедра сума за сбогом накарала старицата да си затваря устата, тя си събрала парцалите и следобед си отишла.
Вечерта Симонини изгорил всички документи и следи от компанията от последните години и късно през нощта занесъл като подарък на Гавиали един сандък с всички дрехи и финтифлюшки на Диана. Един вехтошар никога не пита за произхода на вещите, които му попадат в ръцете. На следващата сутрин отишъл при собственика на къщата и обяснил, че внезапно му се налага да замине на мисия в далечни земи, прекратил договора за наем, като платил и шест месеца в повече, без да се пазари. Хазяинът отишъл заедно с него до къщата да провери, че мебелите и стените са в добро състояние, взел си ключовете и превъртял два пъти ключалката.
Сега оставало само да „убие“ (за втори път) Дала Пикола. Не трябвало много. Симонини изтрил грима си на абат, закачил расото отново в коридора и ето, че Дала Пикола изчезнал от лицето на земята. От предпазливост премахнал също и пейката за коленичене при молитва и религиозните книги от апартамента, прехвърлил ги в магазина като стоки за продан на любители, които едва ли щели да се появят, и ето, че разполагал с жилище, което да използва за някое друго свое превъплъщение.
От цялата тази история не останало нищо друго освен спомените на Таксил и Батай. Но Батай след предателството си със сигурност нямало да се появи повече, а що се отнася до Таксил, историята щяла да приключи същия този следобед.