Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Изведнъж осъзна, че не е сам. Завъртя рязко креслото.
— Добър вечер, Баадластър.
Беше облечена с черна рокля, която напълно се сливаше със сенките в ъгъла. В началото не я различи, позна я едва когато пристъпи напред. Дългата й коса бе сплетена на плитка. Тя се движеше с уверени и гъвкави движения, които караха кръвта му да кипва и същевременно пълнеха с горчилка устата му. Вандовър не можеше да свали поглед от нея.
— Тъкмо щях да пратя кола за теб.
Тя се подпря на ръба на пулта.
— И сама мога да се оправя. Защо да разчитам на други? — втренчиха се в него сияещите й очи.
Вандовър почувства как стомахът му се сви. От погледа й сякаш бликаше огън, който разпали необуздани чувства. Как досега не го бе усетил?
Амбър се приведе към него. Беше си сложила дискретен парфюм, чието ухание го обгърна.
— Исках да ти кажа — заговори тя, — че партньорството, на което толкова много разчиташ, ще бъде крайно опасно за теб. Въпреки че съм ти благодарна за това, което направи.
— Милейди — заговори той с официален тон, — подценявате и двама ни.
Тя се изправи внезапно.
— Писна ми да си играя на разни глупави игрички с теб. Наричаш ме „милейди“, но всъщност ме мислиш за курва. Не съм твоя, за да правиш каквото пожелаеш с мен, Вандовър. Отивам при Джек, независимо дали той ме помни или не.
Министърът скочи на крака.
— Ах, това трябваше да се очаква. Но смяташ ли, че е безопасно да ми говориш подобни неща в лицето и да ми обявяваш война? Сигурна ли си, че ще се справиш без нашия съюз?
— Сигурна съм.
Беше късна вечер. Вандовър натисна едно копче на пулта и вратите на кабинета се залостиха. Амбър отстъпи неволно назад.
— Сега вече — рече той — ще си побъбрим насаме.
— Ако смяташ, че тези врати могат да ме задържат…
Вандовър се разсмя.
— Ще останеш не заради заключените врати.
Очите й се присвиха.
— Бих могла да те убия — рече.
Той се разсмя отново и този път изглеждаше напълно безгрижен.
— Зная, мила моя! О, не можеш да си представиш колко добре го зная! Аз съм те програмирал!
11.
Амбър се отдръпна уплашено. Контролът и заплахата, които досега бяха в ръцете й, изведнъж бяха преминали у Баадластър. Пое си рязко дъх. Не можеше да повярва, че той знае. Допреди миг вярваше, че е готова да убие министъра, за да спаси Джек. Но сега ставаше въпрос за собственото й оцеляване.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, че не бива да ме заплашваш. Зная коя си и какво си правила. Познавам най-съкровената ти тайна. И ключът й е у мен. — Вандовър отстъпи назад, провери дали е заключена вратата, сетне отново я погледна. — Трябва да си кажем някои неща насаме.
— Нямам за какво да говоря с теб!
— Така ли? Тогава навярно предпочиташ да ме слушаш? Дори Ролф не знаеше как се задейства скритият в ума ти механизъм. Моите желания са заровени толкова дълбоко и са така неуловими, че няма никакъв начин да ги усетиш. Искаш ли да ти разкажа, Амбър? Готова ли си да изпълниш докрай своето предназначение? — Усмивката му стана по-широка. — Да се обзаложим ли, че мога да задействам програмата ти, преди да успееш да ме убиеш?
Тя разтвори пестници. Отстъпи назад и се подпря на пулта. За миг долови в очите му неувереност. Не можеше да е напълно сигурен… също както и тя.
— Защо смяташ, че наистина съм способна на подобно нещо?
— Била си част от групичката деца от улицата, които са работили за Ролф.
— Сигурно половината хлапета от крайните квартали на Малтен могат да се похвалят със същото.
— Само че нито едно от тях не е било под закрилата на Джек Сторм. Заради което и онзи нещастник Ролф си изгуби живота. — Амбър сви рамене. — Аз наех Ролф да ми намери убиец. Не просто някое хлапе от улицата, с което да работи — исках по-специален човек. Надарен със способности, които не могат да бъдат засечени.
Амбър го слушаше, навела глава. Не смееше да срещне блестящия му поглед. Не искаше Баадластър да види отчаянието, което я обземаше.
— Да ти опиша ли тези способности? — облиза устни Вандовър. — Хитрост, разбира се, макар че много деца от крайните квартали могат да се похвалят с хитрост. Бързина и ловкост, макар че и тук нищо необичайно. И характер, който да съответства на острия език. Позна ли се, моя прекрасна Амбър? Ти ли си това?