Фуриите на Калдерон

Амара ловко извъртя меча и насочи блестящото острие назад, после го постави на масата до нея. След това се обърна, тръгна към рицаря и спря на по-малко от една ръка разстояние.

– Пирелус – каза тя, снишавайки гласа си до шепот, – не съм дошла по желание. И предпочитам да не използвам ранга си и да раздавам заповеди. Но не ме карай да ти показвам докъде съм готова да стигна.

Погледът му срещна нейния, корав и неотстъпчив.

– Не ме заплашвай, момиче. Нямаш с какво.

Амара отново призова Сирус и зашлеви мъжа през лицето. Звучната плесница го свари напълно неподготвен и извъртя главата му настрани. Пирелус отстъпи крачка назад, инстинктивно вдигна меча и го насочи към сърцето ѝ.

– Не си правете труда – каза му Амара. – Щом отказвате да направите нужното, предизвиквам ви на juris macto, тук и сега, за неизпълнение на дълга и държавна измяна. – Тя се обърна и взе оръжието си, после пак се изправи лице в лице с него. – Мечове. Можем да започнем, когато сте готов.

Командирът беше замръзнал на място и я гледаше втренчено.

– Шегуваш се – каза той. – Сигурно се шегуваш! Знаеш, че не можеш да ме победиш.

– Така е – отвърна Амара. – Но ме бива достатъчно с меча, че да се наложи да ме убиете. За да спечелите този дуел, ще се наложи да убиете Курсор, изпълняващ задълженията си, командире. Независимо дали съм мъж, или жена, дали съм права, или греша за предстоящата атака, вие пак ще сте виновен за държавна измяна. И двамата знаем какво ще ви се случи тогава. – Тя вдигна меча пред лицето си за поздрав. – Така че, ако сте готов да си пропилеете живота, моля, приемете дуела и да започваме. Или се облечете и се пригответе да защитавате гарнизона. Но така или иначе, ще трябва да побързате, командире, защото нямам време да лаская егото ви.

На две крачки разстояние от него, с вдигнат меч, Амара зачака. Сърцето ѝ биеше като лудо, усети капчица пот да се стича по врата ѝ. Пирелус беше истински майстор в призоваването на метал и един от най-добрите майстори на меча в кралството. Ако приемеше дуела, щеше да я убие и тя нямаше да успее да направи кой знае какво, за да го спре. Но друг избор нямаше. Трябваше някак да го убеди в своята искреност, трябваше да му покаже, че е готова да умре, за да го накара да действа, че по-скоро би умряла, отколкото да не изпълни дълга си към Алера, към Гай. Очите ѝ се впиха в неговите, събра мислите си и отказа да се поддаде на страха, да позволи на меча си да трепне.

Пирелус я изгледа, мрачен, замислен.

Амара притаи дъх.

Рицарят изпъна бавно гръб и от небрежната му, отпусната стойка не остана следа. Постави плоската част на меча върху ръката си и се поклони. Гневът не остана скрит в прецизните му движения.

– Графиньо – каза той, – в интерес на безопасността на този гарнизон ще изпълня заповедите ви. Но в доклада си ще отбележа, че го правя против волята си.

– Стига да го направите – отвърна Амара. Главата ѝ се замая от пристъпа на облекчение и тя едва се сдържа да не седне на пода. – Значи, ще се погрижите за подготовката?