Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Чакай – каза Бърнард. – О, о, врани, Брут, глупако. – Той се размърда под нея, вдигна я рязко и я тръшна безцеремонно на сламеника до себе си.
Стана, отдалечи от нея с няколко бързи стъпки и вдигна ръка, за да я спре да го последва. Лицето му се смръщи от напрежение.
– Не. Брут, не – прошепна.
Амара се вторачи в Бърнард от сламеника, охладняла, задъхана, скована от заглъхващия копнеж на тялото ѝ. Дрехите ѝ бяха раздърпани, косата разрошена, а устните – подути от разгорещените му, настоятелни целувки.
Тя вдигна ръка към слепоочието си.
– Ти… ти си използвал фурия върху мен.
– Знам – каза Бърнард и се изчерви, – без да искам. Съжалявам.
– Използвал си земна фурия върху мен.
– Съжалявам – повтори Бърнард. – Брут е… Моята земна фурия е силна. Понякога си мисли, че знае по-добре от мен кое е добро, и се опитва да ми прави такива услуги. – Бърнард се смъкна надолу и седна на пода. – Съжалявам, не знаех, че го прави, в противен случай никога не бих… искам да кажа, аз… – Той разтърси глава и след малко продължи: – Мина много време. И Брут… просто е искал нещо да се случи.
Амара се загледа в него, докато се наместваше на сламеника и се бореше да овладее дишането и емоциите си. Вдигна крака, обви с ръце коленете си и се загледа в обувките си – мокасините, които Исана ѝ обу в Бърнардхолт.
– Бил си женен – каза тихо тя.
– Преди десет години – отвърна Бърнард. Изрече думите тихо, предпазливо, сякаш бяха обрасли с бодли, които можеше да разкъсат устата му, ако ги изговореше твърде бързо. – Тя е мъртва. Болест. Дъщерите ми също.
– И ти никога не…
Амара остави думите неизказани.
Той поклати глава.
– Бях зает. А и не ми се искаше да се сближавам с никого, докато… – Бърнард пое дъх. – Докато не ме целуна снощи. Предполагам, че нещо се е пробудило.
– Предполагам, че е така.
Амара не можа да сдържи огорчението в гласа си.
Бърнард се изчерви още повече и не посмя да вдигне очи.
Амара се изсмя уморено.
– Бърнард, всичко е наред. Не се сърдя.
Не излъга, беше ѝ харесало. Искаше го. Едва се овладя самата тя да не се изчерви. Само споменът за разтапящата нужда от онази целувка беше достатъчен, за да я накара отново да се разтрепери.
– Това не ме оправдава. – Той вдигна очи и Амара видя тревогата и уязвимостта му в погледа им. Разбра колко важно за него бе нейното отношение. – Сигурна ли си, че не ми се сърдиш?
Амара кимна утвърдително.
– Е, като изключим очевидния факт, че съм държана под ключ, не се сърдя – каза тя.
– Не мисля, че ще се тревожим още дълго за това. Ето защо си откраднах тази целувка. Не исках да се случи така, но търсех възможност да те целуна, преди…
– Преди какво?
Бърнард наклони глава на една страна.
– Слушай – каза той.
Отвън се чу приглушен камбанен звън, отброяващ полунощ.
– Охраната се сменя – каза Бърнард. – Ако Плувус следва устава, ще си легне и ще назначи някой от своите висши центуриони като командир на стражата.
– Добре – каза Амара. – Какво означава това за нас?
– Означава шанс да поговоря с някого, когото познавам – отвърна Бърнард.
Изправи се, все още заслушан, и само миг по-късно тежката врата, до която водеха стълбите на мазето, издрънча.
Сърцето на Амара подскочи.
– Ще ни пуснат ли?
– Има само един начин да разберем – каза Бърнард и застана до вратата.
Амара се приближи и застана до него.
– Искал си да ме целунеш?
– Да – покашля се Бърнард.
– Защо?
– Харесвам те – отвърна той.
– Харесваш ме.
Бузите му се изчервиха.
– Красива си, не съм срещал по-смел човек от теб. Харесвам те.
Тя усети как ъгълчетата на устните ѝ се повдигат, но опита да скрие усмивката. След това се предаде, извърна поглед към него, надигна се на пръсти и го целуна по бузата.
Той сведе поглед към нея и в него само за секунда се прокрадна онзи разгорещен копнеж, който беше почувствала в целувката му.
– Чакам момента, в който ще остана насаме с теб и ничий живот няма да е в непосредствена опасност, за да ме откъсва от мисълта за това, което искам да направя.
Езикът на Амара се залепи за небцето ѝ, което неочаквано беше пресъхнало. Опита се да събере достатъчно от разпилените си мисли, за да му отговори, но звукът от тежките стъпки по стълбите и изтракването на ключ във вратата я прекъснаха.