Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
– Отворете портите! – извика Бърнард. – Пуснете ме!
Джиралди изчака последния възможен момент, преди да изкрещи заповедта за отваряне на портите. Те пропуснаха ездача и се затръшнаха в момента, в който задницата на коня премина покрай тях. Един коняр притича, за да поеме животното, но то се вдигна на задните си крака и изцвили.
Бърнард скочи от коня и в следващия момент обезумялото животно се подхлъзна на заледените камъни на двора, строполи се на земята и остана да лежи, запъхтяно и плувнало в кръв. Амара видя дългите следи, оставени от остриета или нокти по плътта на коня.
– Приготвяйте се – каза задъхан Бърнард, докато се качваше чевръсто по стълбата към бойниците. Беше пребледнял, а очите му обезумели, облещени. – Курсорът беше прав. Маратските орди са там. Около десет хиляди идват точно зад мен.
Глава ХXXVI
Амара обходи с поглед земята пред стените, скована, бяла и студена под бледата синкава светлина от лампите, после погледна през рамо към Бърнард.
– Добре ли си? – попита го.
Задъхан, едрият холтър вдигна ръка към нея и се обърна към Джиралди и Пирелус.
– Не можах да се приближа достатъчно, за да видя повече. Леки войски, придвижват се бързо. Много от тях имат лъкове и мисля, че видях няколко обсадни стълби.
Лицето на Джиралди се изкриви в гримаса.
– Кои кланове?
– Вълци, стадомори – отвърна Бърнард и се облегна с рамо на една от бойниците. Амара отиде до едно окачено на кука ведро с вода, напълни оставения в него черпак и го подаде на Бърнард. Той ѝ кимна и го пресуши на един дъх. – Джиралди, трябват ми меч, ризница и стрели, ако имаш излишни.
– Не – намеси се Пирелус и пристъпи напред. – Джиралди, не трябваше да даваш кон на този цивилен, още по-малко пък да го пускаш на стената, когато очакваме нападение.
Бърнард изгледа въпросително рицарския командир.
– От колко време сте в легиона, младежо?
Пирелус изгледа предизвикателно Бърнард.
– Няма значение. Важното е, че сега съм в легиона, господине. А вие не. Целта на легиона е да защитава хората в кралството. Сега слезте от стената и ни оставете да си вършим работата.
– Той остава – каза твърдо Амара. – Центурион, ако има ризница, която би ми станала, донесете я.
Джералди се обърна и посочи с пръст един от легионерите на стената. Мъжът незабавно се спусна по една от стълбите и изчезна в едно от караулните помещения. И Бърнард, и Пирелус се обърнаха и погледнаха с учудване Амара.
– Не – каза Бърнард.
– Не мисля.
Двамата се спогледаха намръщено.
Амара изсумтя сърдито.
– Командире, вие сте изпратили въздушните си рицари за подкрепления, а оставащите в момента патрулират небето над укреплението. Числеността ви е сериозно отслабена и ще се нуждаете от всичката помощ, която ви се предоставя. Холтър Бърнард е призовател на фурии със значителна сила и има военен опит. Като гражданин той е в правото си да защитава своя холт.
Бърнард сключи вежди, погледна Амара и каза:
– Не ми харесва тази работа с твоята ризница.
– Напълно съм съгласен, графиньо – добави Пирелус. – Предполагам, че нямате друг военен опит освен уменията за самозащита. На мен също не ми харесва.
– За щастие, не ми е нужно на някой от вас да му харесва.
Амара погледна предизвикателно Бърнард. В този момент легионерът се върна. Беше преметнал по една ризница на всяко рамо и стискаше под мишница цял наръч оръжия. Амара взе ризницата, която ѝ предложи – нямаше ръкави, състоеше се от дълга предница и задница, изплетени от ситни стоманени халки, подплатени с дебела подложка. Амара свали наметалото си, навлече вълнената подложка и опъна по себе си ризницата. Започна да се бори с катарамите. Бърнард отстрани пръстите ѝ и с добре отработени движения пристегна ремъците и закопча катарамите.
– Не ти е мястото тук – каза той.
– Защото съм жена ли?
Амара сложи обратно наметалото си и го препаса с колан със скоба за ножницата на меча ѝ.
– Защото си неопитна. Не си се докосвала до кръв. Няма нищо общо с това, че си жена.
Тя го погледна и повдигна вежди.
Бърнард сви рамене, закопчавайки последната катарама.
– Почти нищо общо. Ето, раздвижи си леко ръцете, за да се намести.
Сега Бърнард захвърли наметалото си и облече ризница. Сложи шлем с провиснали на тила обковани със стомана кожени капаци и стоманен гард за носа. Препаса меч и обходи бързо с поглед земята отвъд стените. Накрая взе и донесения му лък.