Върховното кралство [Наследникът]

Корабът пристигна на разсъмване, след като бе плавал цяла нощ по спокойните води на Свещеното море. Остров Дериос и неговият манастир все още бяха потънали в мъгли. На безжизненото небе грееше бледо слънце. Шумът на вълните — равномерен, досаден, изпълваше тишината, смущавана от крясъците на няколко птици.

Застанал сам на палубата, Еленцио дьо Лоранс чу как една камбана извести за пристигането на кораба. Изобщо не беше спал. Чертите на лицето му бяха изопнати и загрижени. Погледът му се губеше някъде в далечината и рядкото плисване на вълните едва го караше да присвие очи. Мислеше, без да обръща внимание на моряците, които, застанали на мостика и на такелажа, се подчиняваха както на навика, така и на капитана си, за да подготвят кораба за акостиране. Дериос беше крайната им цел. Щяха да останат само един час и нямаше да слизат на този пуст остров, където живееха само двайсетина монахини и който беше настрани от всички морски пътища. Сармските моряци бяха суеверни и не харесваха нито Дериос, нито зловещия му манастир, нито неговите обитателки. Когато по случайност някой кораб се доближеше до острова, екипажът непременно отправяше молитва към Гарлор, Драконът на Моретата.

След като чу камбаната на манастира, Алисия излезе на мостика.

Тя също почти не беше спала, но бе предпочела да си остане в каютата — мрачна и вглъбена. Двете придружителки, които не се отделяха от нея, откакто се бе върнала в Сарм, бяха избрани от майка ѝ. Те повече я надзираваха, отколкото да я придружават, постоянно мнителни и недоверчиви, виждаха и чуваха всичко. Но този път почтително останаха назад, когато Алисия отиде при Енцио и го хвана за ръката, за да погледа тихо заедно с него сивите покриви и ниските кули на манастира. Бойници във формата на кръст пробиваха дебелите му стени. Редките прозорци им отвръщаха с отражения в пурпурно и кървавочервено.

Алисия попита:

— Вярно ли е това, което казват? Че манастирът е бил построен върху развалините на цитадела по времето на Мрака?

— Да.

— Също като Далрот.

— Никое място не прилича на Далрот, Лис. Никое.

Енцио никога не беше виждал Далрот. Но в Имелор бяха останали други цитадели, построени по време на Войните на мрака. Една от тях бранеше пристанището на Ангборн, Енцио добре я познаваше, тъй като се беше бил там против иргаардците под командването на Лорн. Нямаше как да не признае, че строгата ѝ, зловеща архитектура много приличаше на стила на манастира, независимо от няколко допълнения и промени.