Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Когато отвори вратата, телефонът звънеше, и Харди се пресегна през бюрото, натискайки копчето за говор без слушалката.
— Да — каза той.
Бе отново гласът на Филис, но без да му дава време да отговори.
— Лейтенант Глицки ви търси.
И веднага след това се обади Ейб.
— Знаеш ли какво чух току-що? Много ще ти хареса.
— „Джайънтс“ са взели Пиаца.
— В истинския свят, Диз.
— Това е от истинския свят и би ми харесало.
— Какво ще кажеш за Тим Маркъм?
— Какво да кажа за него? Той кетчър ли е? Никога не съм го чувал.
Харди заобиколи бюрото, настани се в стола си и взе слушалката.
— Шеф е на компания „Парнас здраве“ — каза Глицки.
Прилив на адреналин изгони последните останки от обедната летаргия. Глицки обикновено не се обаждаше на Харди да го осведомява за новините от деня, освен ако някъде нямаше убийство, така че той веднага свърза нещата.
— И е мъртъв?
— Да, така е. Това не е ли интересно?
Харди призна, че е интересно, особено след целия разговор в заведението на Лу. Но беше и нещо повече от това.
— Убил ли го е някой?
— Да, но вероятно не преднамерено. Спомняш ли си нашия разговор тази сутрин за катастрофите и избягалите водачи?
— Шегуваш ли се?
— Ни най-малко.
— Хайде тогава да се уговорим да не споменаваме ядрена катастрофа при следващата ни разходка. Наистина ли някой го е блъснал?
— По-скоро го е премазал. Поддържали са го жив в „Портола“ допреди час, но после са го изтървали.
— Изтървали са го в собствената му болница? Е, това вече е нещо много специално.
— Това бе второто от нещата, което си мислех, че ще ти хареса. Но очевидно не са могли да направят много. Бил е в критично състояние при приемането и така и не се е съвзел.
— И е било злополука?
— Вече го казах.
— Дори два пъти — съгласи се Харди. — Вярваш ли го?
— Засега.
Харди се заслуша в бръмченето по линията.
— В същата седмица, когато се опитва да разтърси града? Компанията му заплашва да обяви банкрут. Не плащат на лекарите си, мотаят се с пациентите. И изведнъж архитектът на всичко това се оказва мъртъв.
— Да.
— И това е съвпадение? Това е твоето професионално усещане за случая?
— Вероятно. Нещата често са случайни, както ти споменах тази сутрин.
— Освен когато не са. Много неща стават, които по-рано не са се случвали.
— Не толкова често, колкото си мислиш — отвърна Глицки.
Този път паузата бе продължителна.
— Но ти отговори на въпроса ми. Просто исках да чуя мнението на обикновения човек от улицата.
— В такъв случай трябваше да се обадиш на някой малко по-тъп от мен — каза Харди. — Но все пак ще ти пратя сметката.
Обаждането на Джеф Елиът се оказа за същото нещо, но той не прояви никакъв интерес към теорията на Харди за съвпаденията, като я отхвърли даже по-решително, отколкото Глицки, само с едно изречение: „Човек не убива някого с кола, Диз, при положение че пистолетите струват долар и половина, а ножовете са безплатни“.
— Все пак бих казал, че подобни неща са се случвали, макар че и Глицки не го възприе.
— Виждаш ли! А дори и да се е случвало, също така се е случвало да вали сняг в Сахара.