Живот след живота

— Какво е това? — попита тя с пълна уста, забравила за приличието.

— Кускус и зеленчуци „имамбаялдъ“.

От казаното Настя разпозна само думата „зеленчуци“, за кускус бе чувала, но никога не беше яла, някак не се бе случвало, а от „имама“ изобщо нямаше представа. Оказа се, че името на загадъчното зеленчуково ястие се превеждало като „имам, на когото е призляло“ — толкова вкусна се сторила тази гозба от патладжани и домати на някой си имам.

В момента, когато поднесоха кафето, Настя вече имаше чувството, че е преяла и няма да огладнее поне една седмица. По навик сложи в кафето си две бучки захар и късче лимон. Бегорски пиеше своето без захар и без мляко.

— Не ви ли е горчиво? — учуди се Настя.

— Свикнал съм — сдържано се усмихна Андрей Сергеевич.

— А защо трябваше да свиквате? Не бива да ядете сладко ли?

— Никой не бива да яде сладко. Всички го разбират, но не всички се съобразяват с това. Добре ли се нахранихте?

— Прекалено добре. Да си призная, бях сигурна, че хора от вашия мащаб се хранят на обяд с някакво изискано месо или скъпа риба.

— Месото и рибата са белтъчини, каквито са и изварата и яйцата, човек може да ги яде вечер, за вечеря. За обяд — въглехидрати със зеленчуци, за вечеря — белтъчини със зеленчуци. Само така.

— Така ли? — изумено вдигна вежди Настя. — За пръв път чувам такова нещо.

— Видяхте ли, не току-така ви попитах каква система на хранене спазвате. Знаех си, че нямате никаква система. Това е много лошо.

— Ами аз не се нуждая от отслабване — позасмя се тя. — Не съм заплашена от наднормено тегло.

— Какво общо има тук теглото? — недоволно се навъси Бегорски. — Въпросът не е в теглото, а как човек се чувства добре, във високата му работоспособност. Това не е глезотия, нито данък на модата, това е необходимо условие за функционирането на всеки механизъм, бил той производство или отделно взет човек. Когато се храни правилно, човек може да работи добре и продуктивно, дълго да не се уморява. Когато се храни неправилно, го спохождат сърцебиене, гадене и други неприятни неща, приспива му се, за нищо не става и не може да работи. Това е всичко. Аз категорично настоявам вие, докато работите за мен, да се храните според моите предписания и ви гарантирам, че ще се чувствате добре. В края на краищата аз плащам пари за работа, а не наетият от мен служител да се чувства зле, да боледува и да не работи.

— Ами ако не пожелая да ям това, което вие ми предписвате? — попита Настя. — Ако вашата храна не ми харесва?

— Ще ядете каквото ви сервират, а ако не ви хареса, ще отидете в някое градско заведение и там ще се натъпчете с разни гадости, от които после ще ви тежи на стомаха и ще получавате киселини. Или ще купите от магазина мляко и кифли, ще се натъпчете в стаята си така, че да не можете да дишате, и ще заспите. И в единия, и в другия случай ще разберете, че в крайна сметка аз съм прав.