Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Живот след живота
Живот след живота - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Живот след живота

Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След пенсионирането си като подполковник от милицията се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 37 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. Счупено огледалце върху гърдите на жертвата, откъсната от ухото обица — това прилича на визитната картичка на убиец. Кой е удушил две възрастни жени в провинциалния град Томилин — маниак, обсебен от злокобните легенди, които витаят около имението на Вяземски, или е намесен умел имитатор? Всички версии на разследващите стигат до задънена улица. Единствената връзка между двете жертви е членството им в местния луксозен клуб за пенсионери в имението. Собственикът на клуба решава да наеме частен детектив да разреши случая. Така Анастасия Каменская се озовава в Томилин. След пенсионирането си тя вече работи в детективска агенция и това е първият й случай на новото поприще. Представяйки се за социален психолог, тя разговаря с обитателите на имението и систематизира фактите. Инстинктът й подсказва, че случаят е далеч по-заплетен, отколкото изглежда на пръв поглед. Когато тайните излязат наяве, истината за убийствата ще шокира жителите на градчето.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 157
Перейти на страницу:

— Така че не изключвам тези две убийства да са организирани от хората, които искат да съсипят моя клуб и да ме изгонят от имението и от Томилин. Още повече че се случиха и някои други събития, за тях на място ще ви разкажат очевидци — завърши той повествованието си.

— Сигурно си давате сметка, че да намеря престъпника в чужд град, ще ми бъде много трудно — предупреди го Настя. — Защото полицията в Томилин сигурно е направила всичко възможно, за да намери убиеца, а техните средства и възможности са много по-големи от моите. Цялото ваше начинание ми изглежда, извинете, доста съмнително.

— Уточнявам задачата: не очаквам да намерите убиеца и да го заведете с белезници в милицията. Аз искам да разпръснете слуховете, че тези убийства са свързани непосредствено с имението и с моя клуб. Искам хората да престанат да се страхуват, персоналът да не напуска, а членовете на клуба да продължават да го посещават и да привличат нови гости. Ако решите тази задача, ще бъда напълно удовлетворен. Препоръчана сте ми като добър професионалист и не смятам да ви натрапвам съвети, сама ще решите какво и как трябва да правите. В имението са предупредени за вашето пристигане и ще ви оказват всякаква необходима помощ.

Много интересно! И за какво са предупредени в имението? Че господарят ще доведе частен детектив, който ще търси убиеца? Умно, не ще и дума, особено като се има предвид, че убиецът спокойно може да е някой от персонала или от членовете на клуба.

— И какво конкретно им казахте? — попита Настя.

— Както се разбрахме с вашия шеф: че сте социален психолог, който изучава проблемите на социалната адаптация след приключването на трудовата дейност. Ще можете да контактувате с всички, с които пожелаете, да задавате всякакви въпроси, да разглеждате всякакви документи.

Е, слава богу, постъпили са умно. Настя с облекчение си пое дъх. Но и Стасов си го бива, можеше да я предупреди, а не да се договаря с възложителя зад гърба й.

И отново у нея се надигна вълна от някакво неприятно, вяло негодувание: ето го хляба на недържавната служба, колко ли унижения ще трябва да изтърпи, за да изяде своя законен залък!

— Някой в имението знае ли коя съм всъщност?

— Само двама освен мен.

— Кои са те? Вашите заместници?

— Моите съпруги — отговори Бегорски с лека усмивка, чието значение Настя не схвана в първия момент.

Помисли, че не е чула добре. Или Бегорски има някакво специфично чувство за хумор?

— Извинете, вашите… кои?

— Моите съпруги — търпеливо повтори той. — Вера Алексеевна Бегорская, първата ми съпруга, работи при мен като личен състав и същевременно е и главен счетоводител. Разбирате ли, аз съм голям почитател на съвместителството, то позволява щатовете да не се раздуват прекалено и същевременно при относително неголям обем работа хората не седят и не скучаят. Смятам безделието за най-лошия враг на човека. А Тамара Николаевна Виноградова е четвъртата ми съпруга.

— И като каква работи тя в имението?

— Никаква не е — безгрижно махна с ръка Бегорски. — Тамара е прекрасна фризьорка, победителка в международни конкурси, освен това се занимава с дизайн на дрехи, разработва модели, крои, шие. В имението тя има фризьорски салон.

„Ясна е работата — с известна погнуса си помисли Настя. — Четвърта съпруга! И тоя си го бива! Сигурно пътят от първата към четвъртата съпруга е вървял по възрастова низходяща линия, всяка следваща е била по-млада и по-красива от предишната. Позната картинка. Много застаряващи богаташи, започнат ли да губят мъжката си сила, се опитват да я върнат с влечение към все по-младо тяло. И естествено, последната съпруга, за разлика от първата, може да си позволи да не се самоиздържа. Първата съпруга — Вера Алексеевна, си отработва заплатата, а четвъртата — млада дългокрака хубавица с цици и апетитно дупе — държи салон и се занимава изключително с женската привлекателност: прически, дрешки. Сигурно и с маникюр, педикюр и епилация. За какво им е на пенсионерите епилация? Направо да си умреш от смях.“

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)