Живот след живота

— Благодаря, Тамара, ще имам предвид, че вие можете да ме спасите от гладна смърт. Но ако нямате нищо против, бих искала да разгледам имението, а после с вас да пийнем чай и да си поговорим. Винаги е по-лесно да формулираш въпросите си, когато си представяш мястото, на което трябва да търсиш престъпник.

— Добре. Един момент, само да се облека.

Тамара облече късо кожено палто, пъхна нозе във високи ботуши с плоска подметка и двете излязоха от сградата.

— А какво се намира в другата малка сграда? — попита Настя.

— И там има жилища, но по-обикновени, за служителите, които живеят постоянно в имението — обясни Тамара.

— И такива ли има? — учуди се Настя. — Тоест клубът им предоставя жилища?

— Именно. Не съвсем безплатно, разбира се, но наемът е нищо и никакъв, напълно им е по джоба. При всяко положение това е значително по-евтино за тях, отколкото да наемат жилища в града, пък и работата им е близо.

— И колко души живеят там сега?

— В момента — двама. Но жилищата са пригодени за осем души.

Значи, двама души от персонала постоянно се намират в имението. Може би ще започне с тях? В края на краищата нали трябва да започне отнякъде.

— И кои именно? — попита Настя.

— Нашият компютърен гений Костя Еремеев и майсторът Валерий Василевич Полосухин, който може всичко.

— Защо те нямат собствени жилища в града? Не са ли местни?

— Не, всеки има своята драма. Пред очите на Костя кола е прегазила и убила жена му и дъщеря му и той е решил да се махне по-далече от онова място. Точно тогава научил за нашия клуб и че ние предоставяме жилище — и дойде да кандидатства. Каза, че нарочно е избрал място, където има минимален брой млади жени и изобщо няма деца, не иска нищо да му напомня за трагедията.

— Разбираемо е — кимна Настя. — А Полосухин?

— Той и жена му емигрирали в Германия, живели няколко години там, после жена му умряла и той се върнал. А нямал жилище — преди да заминат, продали апартамента си. Така че си намери място при нас, помага на всички, на които може — поправя нещо, преправя. Има много сръчни ръце, главен помощник е на нашия домакин Саня. А, прави и още нещо: оглавява кръжока по бродерия.

— Ама сериозно ли? Наистина?

— Честна дума. Много хубаво бродира и обича да го прави. Събра около себе си любители като него и бродират цели гоблени и пана, с които украсяваме стените в къщата. Напълно в стила на епохата — усмихна се Тамара. — Ето, пристигнахме. Влизайте, Анастасия.

Влязоха в просторния вестибюл, вдясно Настя видя гардеробна и гише на гардеробиера, където седеше приятна дама на пенсионна възраст и говореше по телефона.

— Това е нашата администраторка — тихо съобщи Тамара. — Можете да се обръщате към нея за всякакви справки, да се запишете в курс или за прием при лекар, чрез нея можете да намерите всеки служител или член на клуба.