Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
Впрочем младежите не знаеха всичките тези тънкости и машинации и включването в състава на националния отбор означаваше за тях получаване на заплата и безплатен инвентар, но най-важното бе пътуването по международни състезания. За възможността да излязат в чужбина, жителите на СССР от времената на застоя бяха готови на всичко. Едва след години, когато самият той стана треньор, Ламзин проумя до най-дребни подробности механизма на „подлагане“ на едни спортисти под други. Отборът на трето място в делегацията е нужен обикновено именно за да осигури изкачването на пиедестала на двойките на първо или на второ място. Започва се сложна многоходова търговия със съдиите, представляващи страните, чиито спортисти в определена дисциплина не претендират за високи места. „Ти слагаш моите на трето място, а аз слагам твоите на пето…“ Например при някой съдия от друга страна в конкретна дисциплина се води борба за места от седмо до пето включително, а при руския в същата дисциплина се борят за второ-трето място. За нашия спортист е важно да стане, ако не първи, поне втори, и за целта на другия съдия се обещава петото място за участника от неговата страна. На някой трети съдия пък казват: „Ти дай на нашия фигурист второ място, а на следващите състезания ще ти помогна аз, защото знам, че вашата страна ще изпрати еди-кой си спортист и аз ще му дам еди-кое си място“. На друг пък може да се предложи: „Ти ми помогни в състезанията по двойки, дай на моята двойка второ място, а моят приятел, съдията, който ще оценява мъжете, ще издигне твоя състезател до еди-къде си. И без това при двойките вие имате претенденти за 10-12-о място, за вас няма значение, а индивидуалният ви състезател претендира за по-високо място, за вас това е важно. А за нас не е, на тези състезания нашите индивидуални състезатели не се борят за призови места“. Или: „Нашият спортист от всяко положение е пръв, а кой ще е трети, за нас няма значение, можем да направим вашия“.
Така започва ужасно сложна шахматна партия. Един съдия не може нищо да реши, нужна е комбинация, за да се подреди пъзелът. Това е много трудна многоходова работа. Основната задача на съдията е да умее добре да смята. Съвсем наскоро Ламзин бе прочел в една книга, написана от известна спортна журналистка, една много точна фраза: „Във фигурното пързаляне в онези времена триумфът или трагедията се решаваха от един-единствен (често платен) съдийски глас. Или от негласна заповед“. В онези времена… Да, днес вече всички говорят за търговия с места във фигурното пързаляне, а тогава, в края на седемдесетте, това можеше да се обсъжда само шепнешком, при това, разбира се, най-грижливо скрито от самите спортисти, които не биваше да знаят нищо за тези сметки.
И тъй, любимата на Мишка Болтенков влезе със своя партньор в младежкия национален отбор на Съюза, а Вика Ликова по цели дни ридаеше и обвиняваше себе си за провала им в състезанието и задето е подвела Валера. А после Валера Ламзин научи, че Мишка е откраднал гримовете от чантата на Вика. Направил го заради приятелката си, искал да й помогне да заеме по-висока позиция. Сбиването между доскорошните приятели бе предизвикано и от двамата, но в него пострада само Болтенков, на когото Ламзин счупи носа и челюстта. Естествено, бяха извикани и милиция, и „Бърза помощ“, бе възбудено и наказателно дело за причиняване на среднотежки телесни повреди. Валера обаче не премълча и разказа на следователя всичко с подробностите. Така че бе възбудено дело и срещу Миша Болтенков, само че не за насилствено престъпление, а за користно — кражба. Според съветските закони кражбата на лична собственост се смяташе за наказуема само в случай че размерът на откраднатото бе оценен на най-малко 50 рубли. Разбира се, гримовете на Вика не струваха толкова, но старинните обички от прабаба й, която също ги бе получила от далечни прадеди, бяха доста скъпи. Намеси се Федерацията по фигурно пързаляне и двете дела бяха прекратени във връзка с предаването на виновните под гаранция, още повече че откраднатото от Вика Ликова й бе върнато, а насилствените действия от страна на Валера Ламзин изглеждаха ако не оправдани, поне извършени в състояние на силна емоционална възбуда и съответно заслужаващи известно снизхождение.