Ангелите не оцеляват на леда

— Добре, да се върнем към момента, когато Болтенков бил си тръгнал от жилището ви.

— Защо „бил си тръгнал“? Тръгна си.

Охо, браво на нея, не току-така е била шампионка на страната! Не се разсейва нито за секунда, въобще не се отпуска, вниманието й е концентрирано, оценява всяка дума и нищо не пропуска. Трудно ще му бъде да мери сили с такъв противник, но пък — интересно! Настроението на Улянцев дори се подобри.

— Имам предвид: бил си тръгнал сам. Когато повикахте мъжа си, той дойде ли в кухнята?

— Не.

— А отговори ли нещо?

— Чух го да се облича в антрето. Тогава високо го попитах: „Излизаш ли?“. Той ми отговори: „Ще прескоча до денонощния да купя водка“.

— Но така и не надникна при вас в кухнята?

— Не.

Аха, ето още едно слабо място. Добре, добре, драга, няма къде да се денеш, ще ти изтръгна истината аз.

— А вие не му ли напомнихте, че по това време на денонощието водка не се продава? Самата вас това не ви ли смути? Не заподозряхте ли, че нещо не е наред? Защо не разбрахте, че мъжът ви ви лъже и няма никакво намерение да купува водка, а е намислил да убие Болтенков?

— Вие сте полудели! Нищо такова не е намислял! А че водка не се продава по това време, и аз не се сетих. Отдавна не бяхме купували, затова и през ум не ми мина.

Да бе, не й минало през ум. Приказвай си. Добре, можем да си го набележим като трето слабо място. Губи си хватката бившата шампионка, зачести с грешките. Значи победата е близо.

— Тоест вие не го видяхте в момента, когато излизаше след Болтенков?

— Не, не го видях. А какво значение има това?

Има значение, и още какво! Ламзин може да е излязъл с пистолета. И жена му няма никакви основания да твърди, че не го е носел.

— Ама какво, да не би да е нещо обичайно мъжът ви току-така да хукне за водка посред нощ? Да не е алкохолик?

— Как не ви е срам! Беше разстроен, уволниха го, разбирате ли? От работата, която обичаше, която му беше като въздух и вода, на която бе посветил живота си, бе вложил душата си. И сега вече няма да го вземат на никаква подобна работа. Не е ли стрес това? Не е ли повод да се разстрои? На всичко отгоре и Миша дойде, и двамата отново разровиха цялата история. Може Миша да го е обидил с нещо. Във всеки случай желанието му да си пийне в такава ситуация, не ме учуди. Вкъщи нямахме водка. Ние изобщо не държим алкохол у дома.

— Когато се върна, мъжът ви разказа ли ви как е преминал разговорът му с Болтенков? Ето, казвате, че може би Миша го е обидил с нещо. Тоест вие не знаете обидил ли го е, или не? Каза ли ви той, когато се прибра?

— Не, не ми каза.

— И вие не го попитахте, така ли?

— Попитах го, разбира се. Но той отговори, че ще е по-добре да поговорим за това утре, на свежа глава. Ако искаше да ми разкаже точно в този момент, щеше да ми разкаже. Но когато се прибра, ми се стори, че се е поуспокоил, постегнал се е, затова сметнах, че ще е по-добре да не задавам излишни въпроси и да не настоявам за нищо, за да не се ядоса пак.