Неспокойкото [ЛП]

— Но аз научих истинското му име… — започна Трикс и веднага разбра, че езикът му е твърде бърз.

— Ще трябва да го изядем — въздъхна драконката. — Нищо лично, но… Единствено заради безопасността на Елин.

В мигове на опасност Трикс понякога съобразяваше доволно бързо.

— Законът! — изкрещя той. — Законът за първата среща! Три гатанки!

Оранжевият дракон, който вече беше раззинал паст, замръзна. И я затвори. След което хвърли унищожителен поглед към Елин.

Елин опита да се скрие зад гърба на Трикс, но не му се получи.

— Законът си е закон… — мрачно каза бащата-дракон. — Ще се състезаваш с всеки от нас по ред?

— Не, отбор срещу отбор! — заяви Трикс. — Вашият отбор и моят!

— А кой е в твоя? — предпазливо попита драконката.

— Моята фея!

— Е, благодаря ти — прошепна Аннет, излезе изпод мантията и изтръска водата от крилцата си. — Много ти благодаря. Винаги съм мечтала да си премеря ума с дракони!

— А ако ме бяха погълнали заедно с теб — това по-добре ли щеше да е? — озъби се Трикс.

В това време драконите леко се отдръпнаха настрани. Бащата-дракон и майката-дракон протегнаха шии нагоре и започнаха да си шепнат нещо. Шепотът, разбира се, беше прекалено силен и разбираем, но за съжаление говореха на драконски език, който според слуховете все още никой човек не беше успял да научи.

— Трикс, извинявай — виновно каза Елин. — Не мислех…

— Ще можеш ли да ми подскажеш? — попита Трикс.

— Никога не съм успявал да разгадая гатанките на татко… — тъжно призна Елин. — Знаеш ли… ако бързо се телепортираш…

Но Трикс нямаше намерение да признава неумението си, затова само поклати глава.

— Най-важното е да не измисляш някакви загадки за знание — посъветва го Елин. — Татко е на хиляда и триста години и знае всичко на света. И не измисляй никакви аритметични гатанки. Мама може да преброи космите на главата ти за една секунда. Също така не казвай и никакви логически гатанки — ние, драконите, сме много силни в логиката.

Двата гигантски дракона се върнаха при Трикс и Аннет. Братът и сестрата на Елин възбудено се въртяха край тях.

— Искам да уточним правилата! — каза Трикс.

— Добре, давай — изглежда случващото се забавляваше оранжевия дракон.

— Гатанките трябва да имат решение!

— Това е задължително — съгласи се бащата-дракон.

— Гатанката трябва да бъде решима!

— Това пък какво е?

— Ами… не трябва да задавате въпроси от рода на „колко дървета растат на най-големия остров в морето на Кьорт“.

— Там растат сто тридесет и две дървета, а още осем са изсъхнали.

— Но аз не знам това и не бих могъл да го знам! Нека гатанките да са такива, че да могат да бъдат разгадани от разумно същество на база общодостъпни знания!

Драконът се ухили: