Александрийската връзка [bg]

— Какво общо има това с нас?

— Споменати били думите „Александрийската връзка“.

— Какво точно знаеш?

— Бях информиран едва преди час от един от контактите ми. Дори не съм докладвал подробно на Стефани.

— Какво общо има с нас? — попита Пам.

Малоун се обърна отново към Дюрант.

— Трябва ми още информация.

— Попитах те нещо — настоя Пам, а гласът й се извиси.

Любезността му се изчерпи.

— Казах ти да ме оставиш аз да се справя с проблема.

— Нямаш никакво намерение да им дадеш каквото и да било, нали? — Очите й горяха, тя бе готова да се хвърли върху него.

— Намерението ми е да върна Гари.

— Нима си готов да рискуваш живота му? Само и само да опазиш някакъв проклет файл?

От другия край на залата приближиха група екипирани с фотоапарати туристи. Пам прояви благоразумие и млъкна и той бе благодарен за тази пауза. Определено бе грешка да я взема със себе си след напускането на Кронборг. Щеше да я държи на разстояние, дори да се наложеше да я заключи в имението на Торвалдсен.

Туристите се отдалечиха. Малоун се обърна отново към Дюрант.

— Разкажи ми малко повече за…

Стресна го пукот, а окачената в ъгъла на тавана камера избухна в дъжд от искри. Последваха още два пукота. Дюрант залитна назад, а от дупките в маслиненозелената му риза шурна кръв. Трети изстрел, и Дюрант рухна на пода.

Малоун рязко се извъртя. Мъжът стоеше на шест метра от него и държеше автоматичен глок. Малоун пъхна дясната си ръка под якето.

— Няма нужда — спокойно заяви мъжът и му хвърли пистолета си.

Малоун го улови. Хвана дръжката, сложи пръст на спусъка, прицели се и стреля.

В отговор се чу само сухо изщракване. Пръстът му отново натисна спусъка. Ново изщракване.

Мъжът се усмихна.

— Нима си помисли, че ще ти го дам зареден?

След това побягна от залата.