Александрийската връзка [bg]

Стефани бе чувала името. Хаддад бе личен приятел на Малоун и преди пет години бе настоял конкретно за неговата помощ.

— И какво толкова застрашава живота на Гари Малоун?

— Изгубената Александрийска библиотека.

— Не говориш сериозно.

Грийн кимна.

— Хаддад смяташе, че я е открил.

— Какво значение има това днес?

— Всъщност може да има огромно значение. Библиотеката представлявала най-голямата колекция от знание на планетата. Просъществувала цели шест века, до средата на седми век, когато мюсюлманите най-после завладели Александрия и унищожили всичко, противоречащо на исляма. Половин милион ръкописи, сборници, карти — за всичко, което ти хрумне, в библиотеката имало екземпляри. А до ден-днешен никой не е намерил и късче от тях.

— Освен Хаддад?

— Така намекваше той. Работеше върху една библейска теория. Каква точно, не мога да кажа, но доказателството на теорията му уж се съдържало в изгубената библиотека.

— Откъде е могъл да знае?

— Това също не мога да кажа, Стефани. Но преди пет години, когато нашите хора на Западния бряг, Синайския полуостров и Йерусалим направили невинни запитвания за визи, достъп до архиви и археологически разкопки, израелците полудели. Точно тогава Хаддад помолил Малоун за помощ.

— В сляпа мисия, което никак не ми се понрави.

Под сляпа се разбираше, че Малоун бе получил инструкции да охранява Хаддад, без да задава въпроси. Стефани помнеше, че подчиненият й не бе останал във възторг от задачата.

— Хаддад — продължи Грийн — се доверявал единствено на Малоун. Точно затова в крайна сметка Котън го скрил и днес той е единственият, който знае неговото местонахождение. Явно правителството нямало нищо против да крие Хаддад, стига да контролира пътя към него.

— Защо?

Грийн поклати глава.

— Няма особена логика. Но имам известна идея за какво може да става въпрос.

Тя наостри уши.

— В полето на един от докладите, който ми попадна, бе записано Битие, 13:14-17. Запозната ли си с текста?

— Не съм много силна по вероучение.

— И Господ рече на Аврама: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека.

Това й бе познато. Завет, който открай време даваше израз на библейското право на евреите върху Светите земи.

— Аврам преместил шатрата си и се заселил в дъбравата Мамрѐ и там издигнал олтар на Господа — продължи Грийн. — Това е Хеброн, днешният Западен бряг, земята, която Бог дал на евреите. Аврам се превърнал в Авраам. И този едничък откъс от Библията е в сърцевината на всички конфликти в Близкия изток.