![Момичето и нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/6/momicheto-i-noshchta-bg-download.jpg)
Момичето и нощта [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0407-0
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето и нощта [bg]». Краткое содержание книги:
3
Когато най-сетне видях Максим, той стоеше пред входа на физкултурния салон и разговаряше със сестрите Дюпре. Огледах го отдалече — облечен с памучен панталон, бяла риза и ленено сако. Лицето му беше загоряло, с леко изострени черти, очите му бяха изразителни, косата му бе още по-изсветляла от слънцето. Леополдин (госпожица Кариока) и Джесика (госпожица Бимбо) слушаха жадно думите му, сякаш им рецитираше монолога на Родриго1, докато той само се опитваше да ги убеди, че предстоящото увеличение на осигурителната вноска ще доведе до увеличение на покупателната способност на всички работещи.
— Вижте кой е тук! — възкликна Джесика, когато ме видя.
Целунах близначките, които ми обясниха, че са натоварени
да организират танцовата забава точно тук, и прегърнах Максим. Може би моят мозък ми правеше номера, но ми се стори, че от него все така се носи кокосовият аромат, характерен за ваксата за коса, която той използваше навремето.
Трябваше да изтърпим още пет минути разговора със сестрите. В един момент Леополдин ми каза колко много обича романите ми „и по-специално „Трилогия на злото“.
— Аз също много я харесвам — отвърнах, — въпреки че не съм я написал. Обаче ще предам твоята похвала на моя приятел Ча- там.
Макар и казана с шеговит тон, моята забележка засегна Леополдин. Последва неловко мълчание, след това под претекст, че закъсняват с окачването на светещите гирлянди, тя повлече сестра си към някакъв навес, където се съхраняваше украсата за празненството.
Най-сетне останах насаме с Максим. След като се отърва от зорките очи на близначките, лицето му се помрачи още преди да го попитам как е.
— Направо съм съсипан.
Тревогата му нарасна, когато му показах очилата и посланието, които бях намерил в кафенето „При Дино“, връщайки се от тоалетната: „Отмъщение“.
— Онзи ден получих същото в офиса си — сподели той, като разтърка слепоочията си. — Трябваше да ти го кажа по телефона. Прости ми, но мислех, че това ще те възпре да дойдеш.
— Имаш ли представа кой ни ги е изпратил?
— Ни най-малко, но дори и да го знаехме, това нямаше да промени кой знае какво.
Максим посочи с глава към булдозера и халето, пълно със строителна техника и инструменти.
— Работата ще започне в понеделник. Каквото и да направим, сме обречени.
Той извади мобилния си телефон, за да ми покаже снимки на дъщерите си — Луиза, на четири години, и сестра й Ема, на две. Въпреки обстоятелствата му честитих за тях. Максим беше успял там, където аз се бях провалил — беше създал семейство и си бе начертал път, който имаше смисъл и бе полезен за обществото.
— Ще загубя всичко, разбираш ли! — възкликна той, ужасен.
— Не бързай да слагаш тигана на огъня — казах, без да успея да го успокоя.
За момент се поколебах и добавих:
— Ходи ли там?
— Не — отвърна той, като поклати глава, — чаках да дойдеш.
4
Двамата влязохме във физкултурния салон.
Той бе все така голям, какъвто го помнех. Над две хиляди квадратни метра, разделени на две отделни части — спортна зала със стена за катерене и баскетболно игрище, обградено с амфитеатрално разположени седалки. По повод на предстоящото вечерно празненство — ужасният „купон на бившите възпитаници“ — бяха вдигнати и струпани до стената всички спортни постелки, футболните вратички и спортни мрежи, за да се осигури място за танцуване и да се постави подиум за оркестъра. Масите за пинг-понг бяха застлани с хартиени покривки. Гирлянди и ръчно изработени декорации завършваха картината. Докато вървях през главната зала с винилова настилка, не можех да не си помисля, че тази вечер, докато оркестърът изпълняваше парчета на „Инексес“ и „Ред Хот Чили Пепърс“, десетки двойки щяха да танцуват в съседство с един труп.