Момичето и нощта [bg]

3

Десет дни по-рано, в сряда следобед, докато учениците от хуманитарната специалност държаха конкурсен изпит, аз се възползвах от един свободен час, за да посетя училищния пазач Павел Фабиански. Павел ме харесваше. Ходех да го виждам всяка седмица, за да му дам моя екземпляр от списание „Франс Футбол“, след като го бях прочел. Този ден, когато в знак на благодарност той отиде да ми донесе кенче газирана вода от хладилника си, откраднах връзката му с ключове за стаите на учениците в общежитието.

Въоръжен с тях, се втурнах към общежитие „Никола дьо Стал“ — с инята сграда, в която живееше Венка, и методично претърсих стаята и. Знам, че фактът, че си влюбен, не ти дава никакви специални права.

Знам, че съм долен тип и всичко останало, което ви хрумне. Но като повечето хора, които са влюбени за първи път, си мислех, че никога повече няма да изпитам толкова дълбоко чувство към някого. И по този въпрос бъдещето, за съжаление, ми доказа, че съм бил прав.

Другото, смекчаващо вината ми обстоятелство беше, че вярвах, че познавам любовта, защото бях чел романи. Но само ударите в лицето ви учат на истините от живота. През декември 1992 г. отдавна не изпитвах само любовно чувство, а истинска страст. А страстта няма нищо общо с любовта. Страстта е ничия територия, бомбардирана военна зона, намираща се някъде между болката, безумието и смъртта

Докато търсех доказателства за евентуална връзка между Венка и Алексис Клеман, прелистих една по една книгите от малката библиотека на моята приятелка. Мушнати между страниците на един роман на Хенри Джеймс, два сгънати на четири листа паднаха на пода. Вдигнах ги с треперещи ръце и от тях ме лъхна силен аромат, едновременно свеж, дървесен и чувствен. Разгънах листовете. Това бяха писма от Клеман. Търсех доказателства и ето че намерих такива, и то неопровержими.