Милдред Пиърс [bg]

— По-добре недей.

— Защо?

— Защото ще ти я сложа и ще те накарам да ми помагаш.

— Нямам нищо против.

— Искаш ли да вечеряме тук? Край камината?

— С удоволствие.

Донесе сгъваема масичка от килера и я сложи пред огъня. След това извади прибори, чаши, салфетки и ги подреди. Той я следваше като пале с чаша в ръка.

— Хей, това вече прилича на истинска вечеря.

— Казах ти. Сигурно не си ме слушал.

— Отсега нататък съм целият в слух.

Вечерята беше по-успешна, отколкото беше очаквала. Като първо ястие поднесе пилешки бульон, който й бе останал от средата на седмицата и който той намери за изискан. Отсервира купите и се върна с вино, което по странно съвпадение се беше озовало в хладилника веднага щом госпожа Геслър си бе тръгнала. Наля и остави бутилката на масата. След това донесе пилето, картофите и граха, умело подредени върху голяма чиния. Той показваше голям ентусиазъм към всички ястия, но когато се появи паят, настроението му стана лирично. Каза й, че майка му правела такива пайове в Карлайл, Пенсилвания. Разказа й за училище, за Маунт Плезънт, как играел футбол.

Но храната, колкото и да му бе харесала, беше само повод. Настоя тя да седне до него на дивана и да не си сваля престилката. Когато донесе кафето, откри, че е загасил лампите. Изпиха го на светлината от камината. Той си довърши чашата и я прегърна. Тя реши да се държи сговорчиво и облегна глава на рамото му, но когато той я погали по косата, стана.

— Трябва да отнеса съдовете.

— Аз ще прибера масата.

— Добре, а после ако имаш нужда от баня, вратата е ето там. А готвачката ще отнесе чиниите и после ще си сложи по-топла рокля.

При този дъжд и тази влага роклята с щампите, макар и хубава, ставаше все по-неудобна. Милдред отиде в спалнята, свали я и я закачи в гардеробната. Но когато се пресегна за тъмносинята вълнена рокля, чу шум и се обърна. Уоли стоеше на вратата, глуповато ухилен.

— Реших, че можеш да имаш нужда от помощ.

— Нямам и не съм те канила тук.

Каза го рязко, защото наистина се разгневи на нахлуването му. Но докато говореше, лакътят й докосна вратата на гардероба, тя се отвори и я откри. Той затаи дъх и прошепна:

— Господи…

Беше като ударен от гръм, стоеше и я гледаше, но сякаш погледът му минаваше през нея.

Силно раздразнена, тя свали вълнената рокля от закачалката и я нахлузи през главата си. Преди да я закопчее обаче, усети ръцете му да я обгръщат и го чу да шепне разкаяно в ухото й.

— Съжалявам, Милдред. Ужасно съжалявам. Не стана както го бях намислил. Кълна се, че дойдох само да ти дръпна връзките на престилката, за нищо друго. Просто майтап, това е всичко. Нали знаеш, че не бих ти излязъл с някой евтин номер?

И сякаш да докаже презрението си към всички евтини номера, той се пресегна и загаси лампата.