Брачни игри

Частити вдигна рамене.

— Не знам… наистина не знам. Но начинът, по който говореше за потенциалните си пациенти, беше толкова презрителен… — Тя се поколеба и продължи: — Мисля, че са точно един за друг. Във всеки случай нямам чувството, че ще осъдим едно беззащитно същество на брак по сметка с безчувствен мъж.

— Е, добре — кимна Констанс. — Хайде да ги съберем и да видим дали ще се харесат. Ние, естествено, не можем да ги принудим да сключат брак. Сами трябва да решат подхождат ли си или не.

— Кога ще ги срещнем? — попита Прюдънс. — Може би при следващия ти приемен следобед, Кон?

— Не, мисля, че е по-добре да стане у нас — възрази Частити. — Значи следващата сряда на Манчестър Скуеър номер десет.

— Имаш ли специална причина да настояваш? — осведоми се любопитно Прюдънс.

— Ами да. Ако си спомняте, идеите ми бяха две. — Частити се усмихна и недоволството, което беше съпътствало разговора за доктор Дъглас Фарел, изведнъж изчезна. — Какво ще кажете за татко и контесата?

— Идеята не е лоша — кимна Констанс, но после смръщи чело. — Надявам се, разбираш, че по този начин Лаура ще ни стане доведена сестра. И че осъждаш татко да живее под един покрив с нея.

— О, не! — извика Частити. — Трябва да я омъжим преди това, така няма да е толкова лошо. Ще се срещаме само при задължителните семейни събирания — и ние, и татко.

— Ако майката се омъжи повторно, това ще е силен тласък за дъщерята също да потърси пристанището на брака — намеси се Прюдънс.

— Правилно — кимна доволно Частити. — Едната ръка мие другата.

— Е, добре, покани двете дами следващата сряда. Ако се наложи, насила ще доведем татко в гостната. А на Дъглас Фарел ще изпратим обичайните указания — каза Констанс. — Това означава цветя за всички дами и едно бяло цвете за Лаура.

— Най-добре карамфили — предложи Прюдънс. — По това време на годината те са единствените цветя, които се намират сравнително лесно.

— Значи се разбрахме. — Частити кимна. — Добра работа свършихме тази вечер.

Леко предупредително чукане по вратата възвести завръщането на Гидиън и Макс. Естествено двамата мъже не пропуснаха да отбележат стреснатото подскачане на сестрите, когато ги прекъснаха.

— Живота на кои бедни хорица успяхте да объркате тази вечер? — попита строго Макс.

— Много добре знаеш, че ние само помагаме — поправи го с достойнство жена му и се надигна. — Работим за благото на човечеството.

— Разказвай го на онези достойни за съжаление мъже и жени, на които безмилостно преобръщаш живота — подкрепи шурея си Гидиън.

— Можеш ли да назовеш поне една двойка, която сме събрали и сега е нещастна? — попита войнствено Прюдънс.

Гидиън разпери ръце в знак, че се предава.

— Какво мога да кажа, като не познавам дори половината?

— Оставете тези неща на нас, както ние не се месим във вашите работи — отсече Прюдънс.

— Ти винаги си казваш мнението по моите дела — напомни й меко той. — Нима съпругът няма същото право?