Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
Прюдънс бе определила за контесата почетното място отдясно на Гидиън. Синьорината беше поставена между Макс и един съдия, приятел на съпруга й, който седеше вдясно от нея. Така самата тя щеше да е в непосредствена близост до неприятната гостенка. За щастие Частити и Роди Бриджъм седяха точно срещу тях и това улесняваше разговора. Констанс, която седеше до Гидиън, не можеше да участва в разговори, които се водеха на другия край на масата.
— Гидиън допринесе ли с нещо за днешната трапеза, Прю? — попита весело Частити, когато заеха местата си. — Знам колко обича да готви.
— Не, но избра менюто — отговори сестра й и се обърна към синьорината: — Мис Дела Лука, трябва да знаете, че моят мъж е превъзходен готвач.
— О, наистина ли… колко необикновено. — Погледът на Лаура издаваше презрение. — Един италианец никога не би стъпил в кухнята. Това… не е мъжествено.
— Разбирам ви — кимна спокойно Прюдънс. — Явно италианският характер се различава значително от английския. Англичаните не са особено загрижени за своята мъжественост, защото тя им е вродена. Какво ще кажете, джентълмени? — обърна се тя с усмивка към мъжете на масата.
— Според мен много зависи от националната кухня — побърза да се намеси Макс. — Доколкото знам, приготвянето на тестени изделия изисква много време, а жените разполагат с предостатъчно време.
— О, това е обобщение, Макс — обади се Частити с надеждата да отклони разговора от обсъждането на плюсовете на Италия пред Англия. — Не всички жени прекарват дните си в четене на списания и обмяна на клюки. Освен това, по-голямата част от работната сила е заета в домакинството.
— Точно това имах предвид. — Сега той я дразнеше нарочно. — Домакинската работа съответства на естественото предназначение на жената и приготвянето на храната е само един пример. Ще се съгласите ли с мен, господин съдия?
— Точно така е. — Съдията кимна тежко, без да престава да се храни. — Отлична супа, лейди Малвърн. Имате превъзходна готвачка.
— Може би някой ще се опита да обясни защо най-добрите готвачи в света са мъже? — попита бързо Частити, като видя как Лаура дела Лука пое въздух. — Поне във Франция. Познавате ли добре Франция, синьорина?
— Oh, mais oui. Париж е вторият ми дом.
— А аз си мислех, че са Уфиците — отбеляза Прюдънс, наведена над чинията си, толкова тихо, че синьорината, която тъкмо възхваляваше великолепието на Лувъра, не можа да я чуе. Тази жена говореше за музея, сякаш беше личната й гордост.
Така продължи цялата вечер. Лаура дела Лука обсеби разговора и упорито и без пауза говореше по предпочитаните от нея теми, така че никой не успяваше да се отклони. Даже Частити сложи оръжие.
След като се нахраниха, Прюдънс размени облекчен поглед с Гидиън и се надигна.
— Ще се оттеглим ли, дами?
Господата станаха да помогнат на дамите и изчакаха женската половина от компанията да напусне трапезарията.
Прюдънс влезе първа в салона, където вече чакаше кафето.
— Чух, че сте купили къща в Мейфеър, контесо — заговори сърдечно тя, наля кафе и подаде чашата на прислужника, за да я поднесе на дамата.
— Да, на Парк Лейн — отговори контесата. — Много хубава къща.
— Но не е толкова голяма и удобна като вилата ни край Флоренция — подхвърли недоволно дъщерята.
— За двете ни е напълно достатъчна — възрази майката и пое чашата от ръцете на прислужника. — А градината е великолепна.
— А точно срещу вас е Хайд парк — каза Констанс и хвърли остър поглед към потъналата в мисли Частити. — Някога много обичахме да яздим там. Нали помниш, Час, когато бяхме деца?
Младата дама вдигна стреснато глава.
— Прощавай…
— Говоря за ездата в Хайд парк — повтори търпеливо Констанс. — Много харесвахме разходките на кон в ранно утро, нали?
— Да, о, да! — Частити с мъка се върна в действителността. — Все още ги харесвам, макар че рядко ми се удава случай да пояздя. Конете ни са на село, а наемните, които ми водят, най-често са твърде бавни.
— О, аз никога не бих взела наемен кон — обади се синьорината с пренебрежителен жест на сухата ся ръка. — Те са невъзприемчиви.
— Моята доведена дъщеря често язди в Хайд парк — каза Прюдънс, сякаш не беше чула обидната забележка.
— Аз мога да яздя само първокласни коне — продължи младата дама, без да обърне внимание на домакинята. — Вкъщи имах прекрасна кобила, нали, мамо?
Майката кимна и Лаура дела Лука се впусна да обяснява какви са предимствата и недостатъците да притежаваш арабска кобила, като, естествено, даде на слушателките си да разберат, че нито една от тях не е в състояние да изпитва такива благородни чувства.