Брачни игри

— Коняк, Констанс? — попита Гидиън, отлично осведомен за вкусовете на сестрите.

— Благодаря. — Констанс пое с усмивка тумбестата чаша.

— Ликьор, Прюдънс?

— Гран Марние, моля.

— А за теб, Частити?

— Аз предпочитам бенедиктин — отговори младата дама. — Повече подхожда на шоколада.

Гидиън се усмихна. Предпочитанията на Частити към сладкото бяха постоянна тема за шеги в семейството.

Прюдънс отпи глътка от сладникавия портокалов ликьор и попита:

— Преди вечеря не каза ли, че искаш да обсъдиш нещо с Макс, Гидиън? Доколкото си спомням, ставаше въпрос за Коледа.

— Аха — разсмя се Макс. — Явно дамите искат да ни отпратят, Гидиън.

— Винаги същото — отвърна Гидиън с театрална въздишка и се надигна от дълбокото кресло до огъня. — Изхвърлят ме от собствения ми салон и ме пращат на студа.

— В библиотеката не е студено — възрази Прюдънс, свали очилата си и ги вдигна срещу светлината, за да провери дали са достатъчно чисти. — Вземете гарафата с коняк и изпушете по една пура.

— На вашите заповеди, мадам. — Клатейки глава, Гидиън посегна към гарафата. — Ела, Макс, ти си най-добрият ми другар в изгнанието.

Двамата мъже излязоха, изпратени от смеха на сестрите. Най-сетне салонът беше изцяло на тяхно разположение.

— Е — започна веднага Прюдънс, сложи очилата на носа си и се отпусна до Частити, — ще ни кажеш ли какво измъти, скъпа?

Малката сестра си взе още един бонбон и отпи мъничка глътка бенедиктин.

— Старите монаси са знаели какво правят — въздъхна доволно тя и вдигна чашката към светлината.

— Хайде, Час. — Констанс се наведе и бутна чинията със сладкото по-далеч от сестра си.

— Колко си зла — надули се Частити, но остави чашата с ликьор.

— Външни компенсиращи черти — напомни й Прюдънс.

— А, да. Хрумна ми една мисъл… всъщност две. Отскоро непрекъснато ми идват идеи. — Това прозвуча самодоволно.

— Нашата нова приятелка Лаура наистина е ужасно изнервяща, но е възможно да съществуват хора, които смятат това качество за второстепенно, стига да е компенсирано от други стойности.

— Е, и? — попита Констанс с високо вдигнати вежди.

— Смятате ли, че тя иска да си намери съпруг? — попита Частити. — Според мен това е единствената причина, поради която една млада дама държи да се представи в двора и да изтърпи целия лондонски сезон. Още повече на нейната възраст.

Сестрите й кимнаха утвърдително.

— На колко годишна я оценяваш? — попита със смръщено чело Прюдънс. — Края на двайсетте, началото на трийсетте?

— Не искам да бъда дребнава — заяви Констанс, макар че очевидно не се стараеше да прояви великодушие, — но съм готова да се обзаложа, че е в началото или дори в средата на трийсетте. Видяхте ли гънките около устата и очите?

— Може би те са причинени от постоянното й цупене — отбеляза вразумително Частити. — Когато човек постоянно мръщи чело и извива устни надолу, отрано му се явяват бръчки. Забелязала съм го и при друга жени.