Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Щастието озарява пътя ми. То е моето естествено състояние и аз благодаря за него. Преди реагирах на обстоятелствата и хората драматично, но сега осъзнавам, че това не е в ничия полза. Уважението, търпението и отвореното сърце — тези са средствата, с които умело посрещам всички преживявания.
Колко е хубаво да отдъхна в Теб! Медитацията, молитвата и съзерцанието носят успокоение на душата ми и когато усетя призива на Духа да се вгледам навътре, аз откликвам възторжено. Знам, че времето за общение с моя Аз не е нещо, което трябва да бъде заслужено. Вътрешният покой е естествено състояние и аз го практикувам всекидневно.
Моята присъща цялостност сега владее живота ми, обновява духа ми, освобождава в мен величието. С готовност избягвам от консенсусното и конвенционално мислене. Вървя редом с безукорността, благородството на духа и благодарността. Тези качества не се обуславят от обстоятелствата, а са мое естествено вътрешно състояние. Знам, че съм вечно развиващо се същество и благодаря за това.
3
Билет към трансформацията
Вече съм готов да слушам. Твоят глас го знам добре. Пътят ти отдавна ме зове и ето, че прекрачвам прага.
Като живо проявление на съществуванието вие сте сключили съглашение с универсалния план да разгърнете най-висшия си потенциал и да дадете най-доброто от себе си на тази планета по уникален и величествен начин. Какво щастие е, че ни е вдъхнат не само вътрешният подтик (инволюция) да се пробудим за истинската си природа и природата на реалността, но и способността да приведем в действие този духовен процес (еволюция)! Като съзнателно се предава на всяка негова стъпка, духовният воин гради моста към себереализацията.
Изглежда парадоксално, че духовната ни практика кулминира в осъзнаването, че през цялото време сме били просветлени! Може да ни се струва точно обратното, но ние винаги сме били цялостни, завършени. Да приемем и да работим с този парадокс, без да изискваме логично обяснение, означава да бъдем духовно зрели.
В такъв случай кое е това нещо в нас, което всъщност се „трансформира“? Трансформацията настъпва, когато идентификацията с егото отпадне в резултат на осъзнаване на истинския Аз. В този процес проникваме през илюзията за съществуване, отделно от Цялото. Съзнанието ни се променя от идентификация с ограничените мисловни форми към изживяване на нашата безгранична природа.
Докато се предаваме все по-дълбоко на трансформиращия процес чрез духовните практики, разбираме, че човек не може да очаква да промени външните обстоятелства, ако вътрешно си остава същият. Егото обаче ни казва, че само ако някак успеем да променим другите или онова, което ни дразни в обкръжението ни, няма защо самите ние да полагаме усилия. Този мошеник, егото, използва много техники и например може да се опита да ни убеди, че като започнем нова работа или нова връзка, най-после ще намерим мир. Ако се преместим в нов град, ще бъдем изцелени от географската промяна. Новите приятели, партньори и новият ни шеф ще ни оценят по достойнство. Дори да съумеем да подобрим дадена външна ситуация и да спечелим временно облекчение, в действителност никаква трансформация не е настъпила. Рано или късно трябва да се изправим пред онова нещо в нас, от което сме бягали. Това се нарича мъдростта на безизходицата.
Разликата между подобрението, промяната и трансформацията
Подобрението е знак, че нещо е достигнало по-високо ниво, като рекламата върху опаковката на храните, която съобщава за „нова, подобрена консистенция“. Когато добавим нещо положително в живота си, например започнем да спортуваме, кръвното ни се подобрява. Ако обаче зарежем упражненията, то ще си върне старите показатели. Или пък сме избухливи и сме се научили да броим до десет, преди да отворим уста. Забравим ли да преброим, пак ще си изпуснем нервите. Подобрението никога не е трайно.
Промяна има, когато в съзнанието се случи разместване, което води до съответната промяна в поведението. Да спрем цигарите например е промяна. И когато попаднем в обстоятелства, които допреди това са отключвали реакцията на тази пристрастеност, вече не регресираме към същото поведение в опита си да се справим с активираните емоционални проблеми. Промяната е истинска и ние не се хващаме на старата въдица. Тоест тя е свързана с издигане и на вътрешно, и на външно ниво — но ако допуснем да се случи регресия на съзнанието, старите модели пак ще се настанят. Промяната не е трайна, нито е трансформация. Трансформацията включва промяна, но промяната не включва трансформация. С други думи, промяната има своите граници, тъй като произхожда от човешката воля; докато трансформацията е безгранична, тъй като се корени в развиващо се откриване и проявление на истинския Аз. (Бележка: Пълното проявление на истинския Аз съдържа в себе си динамиката на съзидателността и други качества, които се стремят да се изразят чрез вас.)