Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
В търсене на отговор на своите въпроси той се бе запознал както с Библията, така и с източни философски учения. Някои неща приемаше и дори прилагаше във всекидневието си. Като фън шуй, например. Откри някаква странна логика в делението на всяко пространство на зони, повлияващи определен аспект от човешкото битие. Дори бе сложил съответните символи на подходящото място. Кой знае колко не вярваше, че ще подействат, но изследователският му ум бе склонен да проведе и този опит. Скептицизмът му обаче надделяваше.
И тъй като пристрастието му към точните науки го караше да отхвърля недоказуеми величини като наличието на някаква имагинерна душа и на някаква всеобхватна космическа сила, разпореждаща се по закони, неподвластни на никакви прогнози, изводът му беше, че той самият е над всички правила. Минус по минус дава плюс. Просто и ясно.
Точно този бе неговият начин да докаже своята мъжественост, своята насмешка над всичките им дребни игрички на флирт и влюбвания. Смяташе, че щом му е отказана обич, то поне има пълното право да стъпче и разруши това, което не може да притежава. Така най-сетне той бе действащият, а не страдащият. И бе сигурен, че насладата, която при това изпитваше, бе недостъпна за другите, непосмели да престъпят чертата. Струваше си. Чувството, че е дарен със способността да изпитва нещо повече от тях, обикновените, го опияняваше. Вярваше, че има само една още по-върховна наслада — близостта с неговата богиня. С тяло на грешница и лице на мадона, тя щеше да бъде кулминацията в неговите преживявания. Тя заслужаваше жертвите, които той поднасяше на нейния олтар. Тя бе тази, която би го разбрала. И само от нея би могъл да иска прошка.
Тя го бе дарила с благоволението си, доверявайки му своите мисли.
И точно тя му нанесе най-болезнения удар. В своя реферат се бе осмелила да оскверни паметта на майка му. Най-святото и съкровено ъгълче в неговата душата. Би приел от нея всичко друго, колкото и да го болеше, но само до това не биваше да се докосва… Тя го бе предала…
Щом няма Бог, няма и богини! Трябва или да я свали от пиедестала, или да опровергае грешката й. Пред себе си и пред нея…
На Коледа Магдалена беше на работа през нощта. Трябваше да успее преди смяната да си почине, тъй като заради Майкъл почти не бе спала две поредни нощи и имаше огромна нужда да затвори поне за малко очи. Тя изключи телефона си, дръпна пердетата и се зави презглава. Скоро щеше да съмне. Доплака й се. Повече нямаше да види Майкъл, а вече много остро чувстваше и липсата на сестра си. Освен това й беше домъчняло и за уюта на дома, за родителите. Дали да не се прибере вкъщи за Нова година? И откъде би намерила сега билет? Неусетно заспа.
…Вървеше по коридор, в който абсолютно всичко беше бяло. Нямаше представа защо се налага да бърза, но знаеше, че е въпрос на живот и смърт. Трябваше да излезе от това смразяващо място, а не биваше да отваря страничните врати. Те бяха много. Отляво и отдясно. И нещо я дебнеше отвътре. Някак предусещаше, че там има само всепоглъщаща унищожителна пустота. Лампите примигваха с бръмчене, стъпките й глухо кънтяха и нямаше кого да попита как да излезе. Започна да тича. В края имаше двойна врата и тя със страх се питаше какво ли може да я чака зад нея — изходът или нещо ужасно. А не можеше да се върне, помнеше, че отзад една също такава врата току-що се бе заключила. Стигна края на коридора, със замряло сърце натисна бравата и видя стълби. Водеха надолу. Хукна. Те я доведоха пак до подобна врата, зад която блестеше пак един празен коридор. После пак стълби, пак коридор… а трябваше някак да се измъкне от този лабиринт, защото някъде там, в края на тези призрачни коридори, се намираше една затворена стая, в която — вече знаеше! — я чакаше Мария, която имаше нужда от нея…
Магдалена се събуди, плувнала в пот. Беше спала съвсем малко. Откъде се взе този кошмар? Тя не вярваше в сънища, пренебрегваше разните тълковници и съновници, но си даваше ясна сметка, че работата на мозъка има своите закономерности. Нещо, загнездено в подсъзнанието, се бе свързало с наблюдения, мисли и предположения и катализирано от интуицията, бе създало тази ужасяваща картина. А и по-рано се бе случвало двете със сестра й да установят почти свръхестествена връзка помежду си. Дано, дано нищо лошо да не е станало, повтаряше си Магдалена. Бе около единайсет часа, значи в България бе дванайсет. Грабна телефона, включи го и набра номера на Мария. Тя вдигна веднага. Беше в „тяхното“ заведение с хора, които и двете познаваха. Изсмя се на притеснението й. Разказа й как забавно си прекарва времето, пита я докъде е стигнала с реферата, после се пошегуваха за късметите от баницата. Магдалена тайничко бе доволна от своя — пожелание за любов никога не е излишно, въпреки че сега, след раздялата с Майкъл, не можеше да си представи скоро да се влюби отново. Но късметът на сестра й бе наистина безинтересен. Мария си беше здрава, не боледуваше — как да се зарадваш, когато ти пожелават нещо, което си имаш и не си усетил липсата му. Магдалена предаде поздрави на приятелите, специално поръча да целуне родителите им от нея веднага като се върне за обяд и поуспокоена затвори телефона.