Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Николай въздъхна. Прочетената справка не му помагаше кой знае колко. Нямаха нито един заподозрян, към когото да приложат психопрофила. Отново прегледа събраните материали в четирите папки. Само у последното момиче имаше билет от концерт, но у първото бяха намерили театрална брошура. И датата на представлението бе от деня на убийството. Тогава този факт не хвърли никаква допълнителна светлина върху разследването, а и още не бе известно, че убийството е само начална брънка на тази зловеща серия… Но дали не е възможно и другите две да са ходили на театър? Трябва отново да се разпитат свидетелите, да се потърсят нови — в показанията нямаше достатъчно информация къде са били момичетата преди нападението.
Николай включи компютъра и се зае с плана за работа върху новото убийство. В сградата на управлението бе тихо и работата му спореше. Можеше несмущаван от нищо бързо да завърши доклада, а после да отиде в дома на родителите си, където го очакваха. Коледният ден изтичаше мирно и спокойно. Но той знаеше, че някъде там, неизвестно къде, един смахнат тип живее в един объркан свят. Никой от околните му най-вероятно няма и най-малък повод да го подозира. И никой не знае кога отново ще реши да излезе и да нападне поредното беззащитно момиче.
С яростен замах на ръката той помете всички дреболии, сложени на малката масичка до креслото. Бяха все неща, на които държеше. Като кристалния кон например. Изправен на задните си крака, с рязвята грива и раздути ноздри, той излъчваше едновременно устрем, страст и усещане за уязвима стъклена преходност. Баща му го бе донесъл от една командировка в Италия преди много години и му беше скъп спомен. Но сега в яда си изобщо не се сети за него.
Той потърси с какво да си отбележи мястото, което го бе наранило толкова много, и това, което първо хвана в чекмеджето на масичката, бе джобното му календарче. Пъхна го между страниците. Не понасяше бъркотии и затова стана да събере парчетата от счупеното. После, за да се разсее, извади сребърната си кутия и пусна концерта на Григ, чийто тържествен финал му напомни как трябва да се чувства един победител.
Бе се видял с нейните очи. Лишен от любов и изплашен от самотата си тип, бягащ от всякакви близки контакти от страх да не бъде наранен. Разкъсван между стремежа да поддържа фасадата си на стабилен, начетен и любезен човек и вътрешната неувереност, произтичаща от постоянната тревога да не се провали в очите на другите. Изпълнен същевременно с чувство на превъзходство над околните, но подвластен на дълбоката потребност да им докаже на всяка цена своето изстрадано съвършенство.
Отдавна бе осъзнал пропастта, която го делеше от света на обикновените хора. И също толкова отдавна бе намерил своя начин да върви по ръба й, без да му се вие свят. Бе достатъчно да изглежда така, сякаш се чувства добре. Това бе изкуство и той го усвои също толкова перфектно, колкото всичко, с което се захващаше.
Но как ги презираше! Не вярваше нито в Бог, нито в карма и не чувстваше никаква вина за момичетата, чиито обеци проблясваха сред лилавото кадифе на кутията му. Те просто бяха инструмент на удоволствието и имаха лошия късмет да попаднат в ръцете му. Дори не желаеше, за всеки случай, да възкликне като Шопенхауер: „Господи, ако те има, спаси душата ми, ако имам такава!“ Наскоро го прочете и хареса математическата логика на тази мисъл. Ако няма Бог и душата е само фикция, значи няма какво да се спасява. Не са нужни никакви усилия, никакви угризения на съвестта. Преведено на езика на математиката: минус по минус дава плюс. А при липсата на Бог, ако душата наистина съществува, то няма кой да я спаси. Имат ли смисъл тогава терзанията? Или: минус по плюс дава минус. Същото разсъждение се отнасяше и за обратната хипотеза, която допускаше съществуването на Бог — ако има Бог, но няма душа, какво тогава трябва да се спасява? Другият краен плюс предполагаше наличието както на Бог, така и на душа. Същият резултат се получаваше и при прилагането на двоичната система. Следователно за да има положителен резултат, трябваше да открие доказателства за наличието на Бог и душа…