Пан Володиовски

Пред къщурките цареше голямо движение. Граждани, слуги с разни униформи, войници и шляхтичи, много от тях богато облечени, вървяха в едната и другата посока.

— Цели тълпи шляхтичи са пристигнали за конвокацията — каза Заглоба; — наистина мнозина не са представители, но всеки иска да присъства, да слуша, да гледа. Къщите и странноприемниците навсякъде са толкова претъпкани, че една стая мъчно можеш да намериш, а едни шляхтички са плъпнали по улиците, повече, казвам ти, от космите на брадата ми. Пък едни хубави, зверчетата му, та на човек понякога чак му се дощява да се плесне с ръце по бедрата като петел с крилете си и да закукурига. Я гледай, гледай оная, черничката, подир която слуга носи зелена шубка; нали си я бива, а?

Тук Заглоба мушна Володиовски в хълбока, а той погледна, мръдна мустачки, очите му светнаха, но веднага се засрами, опомни се и като сведе глава, каза след кратко мълчание:

— Memento mori!

А Заглоба го хвана отново за шията.

— Щом ме обичаш, щом ме уважаваш, per amicitiam nostram58, ожени се! Толкова чудесни девойки има, ожени се!

Брат Йежи погледна слисан приятеля си. Пан Заглоба не можеше да е пиян, защото много пъти бе изпивал три пъти по толкова, без да му личи, значи говореше това само защото се беше разчувствал. Но всяка подобна мисъл беше сега толкова далече от ума на пан Михал, че в първия миг изумлението му надделя неговото възмущение.

Но после погледна сурово Заглоба в очите и попита:

— Да не те е хванало виното, ваша милост?

— От все сърце ти казвам: ожени се!

Пан Володиовски го погледна още по-сурово:

— Memento mori!

Но Заглоба не се предаваше лесно.

— Михале, ако ме обичаш, направи го заради мене и плюй на това твое „memento“. Repeto59, че ще постъпиш, както поискаш, но аз мисля така: нека всеки служи на Бога с това, за което го е създал, а тебе те е създал за рапирата и тук се е проявила неговата воля, щом ти е дал да постигнеш такова съвършенство в това изкуство. А ако искаше да те има като духовник, тогава щеше да те надари със съвсем друг ум и да насочи сърцето ти към книгите и латинския. Забележи също, че светците войници се ползват на небето с не по-малко уважение от светците монаси и в походи срещу армията на пъкъла ходят, и praemia60 от ръцете божии получават, когато се връщат с взети знамена… Всичко това е вярно, не отричаш, нали?

— Не отричам и зная, че мъчно човек може да излезе наглава с ума на ваша милост; но и ти, ваша милост, няма да отречеш, че храната за скръбта е по-добра в манастира, отколкото в света.

— О, щом е по-добра там, толкова повече трябва vitare61 манастирите поради скръбта си. Глупец е тоя, който храни скърбите, вместо да ги държи гладни, та тия зверове да пукнат час по-скоро!

Пан Володиовски не намери веднага какво да възрази, та замълча и едва след малко се обади със скръбен глас:

— Не ми споменавай за женитба, ваша милост, защото такива споменавания само отново будят мъка в сърцето. Някогашното желание също го няма, то изтече заедно със сълзите, а и годините ми вече не са за такова нещо. Ето че и косата ми започна да оредява! Четирийсет и две години, а двайсет и пет във военни походи, това не е шега, не е!