Пан Володиовски

— Моля, защо? — попита князът.

— Защото в аритметиката има четири действия. И макар че пан Кмичиц притежава значително богатство, все пак то е нищо в сравнение с това на ваше княжеско височество; ето защо пан Кмичиц няма да се съгласи да се дели неговото: за умножаването му сам се грижи; да се извади нещо от него няма да позволи; навярно би могъл само да добави нещо, но не зная дали ваше княжеско височество ще се полакоми и за такова нещо.

Макар че Богуслав беше обигран в словесния двубой, все пак той така се смая — дали от думите на пан Заглоба или от неговата дързост, че си глътна езика. Коремите на присъстващите се затресоха от смях, а пан Собески се засмя с цяло гърло и каза:

— Това е стар збаражец!42 Умее да сече със сабя, но и с езика е добър фехтовчик! По-добре е да го оставите на мира.

Богуслав видя, че е попаднал на непримирим противник, и повече не се опита да спечели Заглоба, а като започна разговор с другиго, от време на време хвърляше през масата сърдити погледи към стария рицар.

Но пан хетман Собески се бе развеселил, та продължи:

— Вие сте майстор, пане брате, истински майстор. Намерили ли сте равен на себе си в Жечпосполита?

— По сабя — отговори Заглоба, доволен от похвалата — Володиовски ме настигна. А и Кмичиц понаучих доста добре.

След тия думи той погледна към Богуслав, но князът се престори, че не чува, и разговаряше увлечено със съседа си.

— О! — каза хетманът. — Аз съм виждал много пъти Володиовски как воюва и бих гарантирал за него, дори ако се отнасяше до съдбата на цялото християнство. Жалко, че сякаш гръм удари такъв воин.

— Какво му се случи! — попита Сарбевски, чехановецки мечник43.

— Любимата му умря в Ченстохова при пътуване — отговори Заглоба. — А най-лошото е, че отникъде не мога да узная къде се намира сега.

— За Бога! — възкликна на това пан Варшицки, краковски кастелан. — Аз го срещнах по пътя, като идвах към Варшава. Той също пътуваше за насам и ми призна, че се е отвратил от тоя свят и неговите vanitates44, та тръгнал за Monsregius45, за да доизживее там живота си в молитви и размисъл.

Заглоба се хвана за остатъка от косата си.

— Камедула46 значи е станал, Господи Боже! — извика той безкрайно отчаян.

Съобщението на пан кастелана направи силно впечатление на всички. Пан Собески, който обичаше тоя воин, а и сам най-добре знаеше колко отечеството се нуждае от такива войници, се разтревожи силно и след малко каза:

— Не можем да се противим на свободната човешка воля и на божията слава, но е жалко и трудно мога да скрия от ваши милости, че ми е мъчно. Той беше воин от школата на княз Йереми, бележит срещу всякакъв неприятел, а против ордите и паплачта — несравним. В степите има само неколцина такива преследвачи, например пан Пиво между казаците и пан Рушчиц в компута47; но и те не могат да се сравняват с Володиовски.