Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Няма защо да остават — отсече пани столникова, — колите още не са разтоварени, трябва само да впрегнат конете и веднага могат да тръгнат. Башка, иди се погрижи за това!
Панна Йежорковска се затече към пруста и не след много се върна и съобщи, че всичко е готово.
— Тогава хайде! — каза Володиовски.
След малко седнаха в карабона и тръгнаха за Мокотов. Пани столникова и панна Дрогойовска бяха заели задната седалка, а отпред малкият рицар се беше настанил при панна Йежорковска. Беше вече тъмно, та той не можа да види лицата им.
— Вие, ваши милости, познавате ли Варшава? — попита той, като се наведе към панна Дрогойовска и повиши глас, за да преодолее трополенето на карабона.
— Не — отговаря тя с нисък, но звучен и мил глас. — Ние сме истински провинциалистки и досега не сме познавали нито славни градове, нито славни хора.
При тия думи тя сведе леко глава, сякаш даваше да се разбере, че към последните причислява и пан Володиовски, а той посрещна отговора с благодарност. „Това е любезна девойка!“ — помисли малкият рицар и веднага почна да си блъска главата с какъв комплимент да се отблагодари.
— Дори десет пъти да е по-голям тоя град — каза той най-после, — пак ваши милости ще можете да бъдете най-изисканото му украшение.
— Откъде знаеш, ваша милост, като е тъмно? — попита внезапно панна Йежорковска.
„Ех, че коза!“ — помисли пан Володиовски.
Но не отговори нищо и някое време пътуваха всред мълчание; неочаквано панна Йежорковска отново се обърна към малкия рицар:
— Не знаеш ли, ваша милост, дали там, в конюшнята, ще има достатъчно място за десет коня и две коли?
— Дори за трийсет; ще се намери къде да се настанят.
— Охо! — възкликна девойката.
— Башка — каза пани столникова с укорителен тон.
— Аха! Много добре!… Башка! Башка! А на чия глава бяха конете през целия път?
С такива разговори стигнаха пред дома на Кетлинг.
Всички прозорци бяха ярко осветени в чест на пани столникова. Прислугата изтича начело с пан Заглоба, който щом се приближи до карабона и видя три жени, веднага попита:
— В коя от дамите имам чест да приветствам моята лична благодетелка и едновременно сестра на най-близкия ми приятел Михал?
— Аз съм! — отговори пани столникова.
Тогава пан Заглоба й грабна ръката и почна бързо да я целува и да повтаря:
— Моите почитания, моите почитания!
После й помогна да слезе от карабона и я поведе много почтително към входа, като тътрузеше крака.
— Позволете ми още веднъж пред прага да приветствам ваша милост — казваше той пътьом.
А в това време пан Михал помагаше на девойките да слязат. Но тъй като карабонът беше висок, а стъпалото мъчно можеше да се напипа в тъмното, той хвана панна Дрогойовска през кръста, вдигна я във въздуха и я сложи на земята пред себе си. А тя, без да се противи, за миг натежа с гърдите си върху неговите и каза:
— Благодаря, ваша милост!
След това пан Володиовски се обърна към панна Йежорковска, но тя вече беше скочила от другата страна и тогава той подаде ръка на Дрогойовска.
В стаята последва запознаването с пан Заглоба, който при вида на двете девойки изпадна в прекрасно настроение и веднага ги покани на вечеря. От блюдата върху масата се издигаше пара и както пан Михал предвиждаше, всичко беше в такова изобилие, че стигаше и за два пъти повече хора.
Седнаха на трапезата. Пани столникова зае челното място, отдясно на нея Заглоба, а до него панна Йежорковска. Володиовски седна от лявата страна на сестра си, до Дрогойовска.
И едва тук малкият рицар можа добре да разгледа девойките.
И двете бяха хубави, но всяка по свой начин. Дрогойовска имаше черна като гарванови криле коса, също такива вежди, големи лазурни очи, мургава и бледа кожа, толкова нежна, че се виждаха сините жилки по слепите очи. Едва забележим тъмен мъшец покриваше горната й устна и подчертаваше сладката й и съблазнителна уста, леко разтворена сякаш за целувка. Тя беше в траур, защото неотдавна бе загубила баща си и тоя цвят на дрехите й при нежната кожа и черната коса й придаваше тъжен и суров вид. На пръв поглед изглеждаше по-възрастна от другарката си и едва като се взря по-добре, пан Михал забеляза, че под тая прозрачна кожа тече кръв на първа младост. И колкото повече я гледаше, толкова по й се възхищаваше: и на господарската й осанка, и на лебедовата шия, и на тия стройни, пълни с девичи чар форми.