Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
После хвана каишката, която все още беше увита около юмрука на Ташор, и го изведе от кръчмата, като погледна един-два пъти през рамо към мършавия Тек.
— Каква жена! — измърмори Силк с нотка на дълбоко уважение.
Гарион разбра, че отново може да диша. Ушите му все още горяха.
— Какво всъщност стана? — тихо попита той Силк.
— Тек предложи споразумение, което обикновено води до женитба — обясни Силк.
— Не разбирам — каза объркано Гарион.
— Това, че някой я притежава, не му дава някакви специални права върху личността й — каза Силк. — И тези нейни ками потвърждават това. Никой не може да се доближи до надракска жена, освен ако не му е омръзнало да живее. Тя взема решението. По обичай брак се сключва след като се роди първото дете.
— А защо беше толкова заинтересована от цената?
— Защото взема половината — сви рамене Силк.
— Взема половината сума всеки път, когато се продава? — Гарион беше слисан.
— Разбира се. Иначе не би било честно.
Гостилничарят, който им носеше нови халби, спря до масата и се вгледа в Силк.
— Нещо не е наред ли, приятел? — попита го Силк тихо.
Гостилничарят бързо сведе очи и измънка:
— Извинете. Просто си помислих, че ми напомняте на някого. Сега, когато ви видях отблизо, разбрах, че съм се объркал.
Той бързо сложи халбите, обърна се и си тръгна, без дори да вземе монетите, които Силк остави на масата.
— Май е по-добре да тръгваме. — каза тихо Силк.
— Какво става? — попита го Гарион.
— Той знае кой съм. От онзи лист с обявената награда, дето се разпространява.
— Може би си прав — съгласи се Белгарат и хвърли поглед към гостилничаря, който говореше нещо с група ловци и хвърляше чести погледи към тях.
— Да се махаме — каза Силк напрегнато. — Бързо.
Промъкнаха се бързо към вратата.
— Хей, вие! — извика някой зад тях. — Почакайте!
— Бягайте — изрева Белгарат и те се втурнаха навън и се метнаха на седлата. Няколко мъже, облечени в кожи, изхвърчаха през вратата на кръчмата.
Чуха се викове, но те вече галопираха по улицата. Траперите и ловците рядко се намесваха в чужди дела. Гарион, Силк и Белгарат излязоха от селото и прегазиха през един брод. Преследвачите бяха далеко зад тях.
Навлязоха в гората от другата страна на реката. Силк беше плувнал в пот и бълваше псувни. Хамалският му език беше богат и цветист и засягаше раждането, произхода и неприличните навици не само на тези, които ги преследваха, а и на отговорните за разпространението на обявената награда.
Белгарат внезапно спря и вдигна ръка. Силк и Гарион дръпнаха юздите на конете си. Силк продължаваше да псува.
— Дали не би могъл да спреш красноречието си за момент? — попита го Белгарат. — Опитвам се да слушам.
Силк измърмори още няколко псувни, след това стисна здраво зъби. Далеч зад гърба им се чуваха объркани викове и плискане на вода.
— Минават потока — отбеляза Белгарат. — Изглежда, са приели работата на сериозно. Поне достатъчно сериозно, за да ни гонят.
— Няма ли да се откажат, когато се стъмни? — попита Гарион.
— Това са надракски ловци — каза Силк с дълбоко отвращение. — Ще ни следват с дни само заради удоволствието от лова.
— Нищо не можем да направим по въпроса в този момент — промърмори Белгарат. — Нека видим дали ще можем да ги изпреварим.
И заби пети в хълбоците на коня си.
Беше късен следобед. Яздеха в галоп през осветената от слънцето гора. Шубракът беше оредял и високите прави борове и ели се издигаха като колони към синьото небе. Денят беше приятен за яздене, но не и за преследване. Отново се спряха, за да се ослушат.
— Май са изостанали — отбеляза Гарион обнадеждено.
— Само пияните — обади се раздразнено Силк. — Тези, които се отнасят сериозно към преследването, сигурно са съвсем близо. Не крещиш, когато ловуваш, нали? Виж там.
Той посочи назад.
Гарион погледна и видя някаква фигура. Един мъж на бял кон, приведен над седлото, яздеше след тях, забил поглед в земята.
— Ако е трапер, ще ни отнеме поне седмица, за да се отървем от него — каза Силк с отвращение.
Някъде надалеч сред дърветата от дясната им страна зави вълк.
— Да продължим — каза Белгарат.
Продължиха в галоп. Тропотът на конските копита беше приглушен от дебелия слой нападали борови иглички.