Последната битка

— Това е ритъмът, ей ти, с белега — каза тя на трапера. — Опитай се да го уловиш.

И започна да пляска с ръце. Ритъмът беше три отмерени пляскания, последвани от четири бързи. Вела започна танца си бавно, с невинна походка. Докато се движеше, фустата й шумолеше, а подгъвът въздишаше около пищните й прасци.

Мършавият трапер улови ритъма и мазолестите му ръце запляскаха заедно с нейните.

Гарион започна да се изчервява. Движенията на Вела бяха фини и плавни. Звънчетата на глезените и гривните на китките поддържаха ритъма. Краката й сякаш трептяха в сложните стъпки на танца, а ръцете й рисуваха фигури във въздуха. Още по-интересни бяха нещата, които ставаха вътре във фустата с цвят на роза. Гарион преглътна с мъка — почти беше забравил да диша.

Вела започна да се върти бързо, дългата й черна коса пламна в тон с фустата. След това забави темпото и отново се върна към гордата, чувствена походка, която предизвикваше всеки мъж в стаята.

Когато спря да танцува, всички се развикаха и заръкопляскаха и тя хвърли една загадъчна усмивка.

— Добре танцуваш — отбеляза безразлично мъжът с белега.

— Естествено — отговори тя. — Всичко правя много добре.

— Влюбена ли си в някого? — попита той направо.

— Никой мъж не е спечелил сърцето ми — категорично заяви Вела. — Все още не съм срещнала мъж, който да ме заслужава.

— Това може да се промени — намекна траперът. — Една монета.

— Шегуваш се! — изсумтя тя. — Пет монети.

— Една и половина — запротестира той.

— Това е направо обидно. — Вела вдигна ръце и лицето й придоби трагичен вид. — Нито жълтица по-малко от четири.

— Две монети — предложи траперът.

— Невероятно! — възкликна тя и размаха ръце. — Защо просто не изтръгнеш сърцето ми и не се задоволиш с него? Не мога и да помисля за по-малко от три и половина.

— За да спестим време, защо просто не кажем три? — твърдо каза той. И добави: — С уточнението, че споразумението остава постоянно.

— Постоянно?

Очите на Вела се разшириха.

— Харесваш ми — каза той. — Е, какво ще кажеш?

— Стани да те поогледам — заповяда му тя.

Той бавно стана от стола. Високото му тяло беше също толкова мършаво, колкото и лицето му, и се виждаше, че има силни мускули. Вела стисна устни и го огледа отново.

— Не е лош, нали? — измърмори тя на Ташор.

— Можеше да е и по-зле, Вела — окуражително отговори собственикът и.

— Ще обмисля предложението за три монети — заяви Вела. — Как ти е името?

— Тек — представи се високият трапер с лек поклон.

— Добре, Тек — каза Вела. — Не си тръгвай. Ташор и аз трябва да обсъдим предложението ти. Мисля, че аз също те харесвам — добави тя с по-малко предизвикателен тон.