Робинята

трима души, особено след като единият от тях бе склонен да се настани в скута на косматия

тип, както мадам Айрис направи, поемайки от Ролф каишката на Тес.

— Е? — каза тя, като прикова искрящите си зелени очи в треперещата си робиня. —

Покажи им.

Тес си пое дъх, стисна подгъва на полата си и разкрачи крака, за да може да се наклони

назад и да покаже съкровището си.

Ролф се наведе напред ухилено. Беше толкова близо до Тес, че тя усети горещия му дъх

върху обръснатите си слабини.

— Боже, боже — промърмори той. — Това е съвсем прясно.

Ролф протегна ръка, сякаш щеше да докосне интимните й части, но вместо това я

погали нежно по бедрата. Заля я гореща вълна и клиторът я заболя за миг. После острата

болка изчезна и тя се почувства добре. Затвори очи и задиша бавно. Ролф плъзна ръка между

краката й и погали бузите на дупето й. Тес стисна зъби, за да потисне стона си, когато той

загали срамните й устни.

— Не трябва ли да е превързан?

— Вече не — отговори мадам Айрис. — Тази сутрин свалихме превръзките. Виждаш ли

следите от лепенките?

— О, мразя това — въздъхна той и се наведе към нея.

Тес си помисли, че ще да я излиже, и започна да се овлажнява.

— Тес, дай ми раницата си — нареди й господарката й.

Замаяната Тес свали кожената раница от гърба си. В нея носеше грима на мадам Айрис

и тайните й покупки за деня. Знаеше, че тайните вероятно бяха играчки, с които

господарката й щеше да направи живота й много интересен през следващите седмици. Беше

права за тях, но не и за времето.

Настанена в скута на Мечо, мадам Айрис разкопча раницата и извади чифт красиви

карирани наколенки. Дали бе извадила късмет, или ги бе поръчала нарочно? Е, нямаше

значение. Модните изисквания бяха спазени.

— Подарък за играчката ми — ухили се мадам Айрис. — Която, Ролф, ще е личната ти

прахосмукачка за следващите… — тя погледна елегантния сребърен часовник на слабата си

китка, — седемнайсет минути. Давай!

Тя подаде наколенките на Ролф, който ги пое благодарно, свали пластмасовата им

връзка, разтегна едната и се наведе към Тес.

— Може ли, господине? — попита тя, като махна към рамото му.

— Разбира се — промърмори той.

Тес се облегна на мощното му рамо, вдигна крака си и го остави да нагласи

наколенката. Той я плъзна над ботушите й и над розовите чорапи с ръб, почти до малките

карирани панделки, които подхождаха идеално на полата й. Ролф се наведе и я целуна по

бедрото, а опитният му език заигра по кожата й.

Тес се залюля. Той погали прасеца й, после леко го плясна. Тес послушно положи крак

на земята и вдигна другия. Лявото й бедро получи същите ласки, но Ролф се задържа повече

на прасеца й и го зацелува страстно. Тес полудя от желание. Болката вече не я тормозеше,

вероятно защото я заля вълна от ендорфини.

В мига, когато Тес свали крак, мадам Айрис дръпна каишката й и я свали на земята.