Робинята

свръхестествен. Лиана се почувства така, сякаш собственият й клитор се плъзгаше по

гърдите на мъжа.

Побърза да напусне мястото и се препъна в бързината си. Двойката продължи да я

наблюдава вторачено, прониквайки в нея със сексуалната си аура. Тя стисна фенера, светна

го, завъртя се на пети и се затича надолу по пътеката.

Вече спринтираше енергично. Разглеждането на околностите се оказа лоша идея и сега

тялото й просто пищеше за облекчение. Краката светкавично я носеха напред. След секунди

тя стигна до подножието на хълма.

Не можеше да намали лудата си скорост. Профуча по пъстрите улици на град

Гватемала. Най-после приливът на адреналин стихна и тя осъзна, че не знае накъде отива.

Облегна се на бяла, прясно варосана къща, за да си почине. Дишаше тежко и приличаше на

беглец. Около нея градът кипеше от живот.

Тя тръгна по оживената улица и затърси такси.

— Сеньорита!

Лиана се завъртя към дрезгавия глас и видя възрастен уличен търговец, седнал зад

малката си масичка с дреболии, сгушена между две кооперации. Наоколо имаше много

госпожици, към които може би се бе обърнал, но тя си знаеше, че викът му бе предназначен

за нея. Тръгна към него безстрашно, което я учуди.

Мъжът държеше някаква вещ и когато се приближи достатъчно, за да я види, той отвори

ръка и й я показа. Лиана ахна. Беше същата украса за глава с мъниста и пера като онази,

която съвокупляващата се двойка в гората носеше.

— Харесва ли ти? — попита той, като погали украшението. — Жена с твоята сила

трябва да притежава подобно нещо.

Търговецът се усмихна многозначително, загледан в обърканото й лице.

Лиана искаше да побегне, но вместо това го попита защо се нуждае от мънистата.

— Притежаваш огъня! Огъня, който мъжете боготворят! — отговори той, а ръцете му

затрепериха леко. — Не го ли усещаш? — попита с внезапно сериозен тон.

Тя се вторачи в него изумено и безмълвно.

Той избра една от джунджуриите, разпръснати по масата, и я вдигна към лицето й. Беше

малък медальон, оформен точно като лъскавия фалос, който бе видяла върху пеещия мъж.

Обзеха я страх и параноя и изпотеното й тяло потръпна. Мъжът прокара пръст по

миниатюрния пенис, без да сваля очи от нея. Пулсът й се ускори.

— Това е твоето царство, красавице. Коравите, мощни дарове на много мъже, всеки

вътре в теб, захранват огъня ти…

Тя отказа да слуша повече и побягна. Затича се лудо по улицата и заблудено такси удари

спирачки, за да избегне удара с нея. След като й се накара на испански, шофьорът се съгласи

да я отведе до хотела, който се оказа по-близко, отколкото си мислеше.